Турция работи много интензивно с България в областта на полярните изследвания. Сътрудничим си както в Антарктида, така и в Арктика. Това заяви в интервю за БТА ръководителят на Четвъртата национална арктическа експедиция на Турция. Проф. Башар също така бе ръководител и на Осмата национална антарктическа мисия на Турция.
В Четвъртата арктическа експедиция на Турция участваха общо 11 учени, включително д-р Петър Сапунджиев от България. По време на мисията бяха реализирани 16 научни проекта, разказва Башар.
Метеорологичните условия по време на мисията бяха тежки. Беше трудна експедиция, но тя бе много продуктивна в научно отношение, казва ученият.
В края наминалия месец в Турция се завърна екипът на последната арктическа научноизследователска експедиция. Националната арктическа научноизследователска експедиция на Турция бе организирана за четвърти път под координацията на Института за полярни изследвания към института ТЮБИТАК.
Следва пълният текст на интервюто с проф. Башар:
Какво можете да ни разкажете за Четвъртата национална експедиция на Турция за изследване на Арктика? Колко дни продължи експедицията?
Експедицията продължи около един месец. На 25 юни пътувахме от Турция за Норвегия. Оттам се качихме на кораба.
Тази експедиция е Четвъртата арктическа експедиция на Турция. Всяка година Турция организира научни експедиции както в Антарктида, така и в Арктика. Това е много важно от научна гледна точка, защото всеки сезон имаме възможност да получим достъп до нови данни в Антарктида и Арктика и да ги сравним. По този начин можем по-лесно да следим развитието на климатичните промени.
Колко учени участваха в мисията? Освен един български учен имаше ли и други чужденци сред участниците в мисията?
В тези експедиции – както до Антарктида, така и до Арктика, участват редица чуждестранни учени. В последната арктическа експедиция участваше един български гражданин, както споменахте – българският учен д-р Петър Сапунджиев.
Освен него в нашата експедиция се включи и учен от Чили. Направихме проби за италиански учени.
Трябва да отбележа, че по отношение на двустранното сътрудничество в областта на науката Турция работи много интензивно с България в сферата на полярните изследвания. Сътрудничим си както в Антарктида, така и в Арктика.
В Четвъртата национална антарктическа експедиция на Турция участваха общо 11 учени и бяха реализирани 16 научни проекта.
Какви изследвания успяхте да извършите?
Бяха проведени изследвания в областта на морските науки. Извършени бяха изследвания, свързани със замърсяването на моретата, морска активност, бяха проведени изследвания на планктона, както и метеорологични проучвания и изследвания за мониторинг на атмосферата.
Българският учен Петър Сапунджиев извърши изследвания на атмосферата, на базата на които се анализират най-вече промените в атмосферата.
Бяха ли много тежки метеорологичните условия?
Да, този път морските условия бяха сравнително тежки, особено в Арктика. Имаше бурно море и ураганни ветрове. Беше трудна експедиция, но беше много продуктивна в научно отношение. Успяхме да вземем всичките си проби.
Излязохме на 81 градуса северна ширина и след като се сблъскахме с морския лед на север, взехме пробите си там. След вземането на проби от морския лед отпътувахме с кораба на запад, а след това потеглихме на юг. Изминахме около 4 хил. км.
Какво можете да ни разкажете за предишните арктически експедиции на Турция?
Експедициите в Арктика са свързани най-вече с проучвания на замърсяването, активността на морските води, морските организми и наблюденията на морските бозайници. Някои от резултатите от изследванията са публикувани в международни списания.
Разликата в нашите проучвания в Арктика и Антарктида е, че в Арктика те се провеждат в морето. Провеждаме само изследвания в областта на морските науки в Арктика. Взимаме проби в Северния ледовит океан.
И в много от предишните ни проучвания сме извършвали изследвания на микропластмасите, замърсяването на морето, замърсяването на морето с нефт, както и изследвания за определяне на продуктивността на живите организми в морето, главно изследвания на планктона.
Кои са основните предизвикателства, с които се сблъскват хората, пътуващи до Арктика?
В Арктика в момента виждате слънцето 24 часа в денонощието, изложени сте на слънчева светлина по 24 часа (полярният ден). Така че там изобщо няма нощ сега, а това представлява голяма трудност за хората.
Освен това, разбира се, се намирате в Северния ледовит океан, а този океан е покрит с лед. Следователно навигационните ви планове непрекъснато се променят.
Съществуват и други трудности. Не трябва да се забравя, че постоянно се намирате на кораб.
Затруднения разбира се възникват и заради метеорологичните условия – студ, внезапни промени на времето в арктическия регион, което прави научните изследвания много трудни.
В Арктика са много важни и животните, като например полярните мечки, които са застрашен вид. Трябва да бъдем много внимателни с тях. Има и нападения на бели мечки. Хората, които пътуват до Арктика, трябва да бъдат информирани за това. Има опасности от нападения, което също е сред трудностите за нас.
Планирате ли вече следващата мисия в Арктика?
Да, планираме. Турция планира мисии в Антарктида и Арктика всяка година. Преди една година започнаха планирането на мисиите до Антарктида и Арктика за 2025 г. Проектите, които ще бъдат реализирани там, са определени от института ТЮБИТАК (TUBITAK). В момента се подготвят учените, които ще работят по проектите. А сега се обявяват конкурси за проекти за 2026 г.
Турция развива устойчива политика в тези полярни региони. Тя извършва редовни проучвания всяка година и продължава да реализира различни проекти. По този начин страната ни се опитва да даде и своя принос за световната наука.
––
Проф. Башар е преподавател в Техническия университет „Карадениз“ (град Трабзон, Северна Турция), катедра „Управление на морския транспорт“.
