Ю Хуа е виден китайски автор и есеист, роден през 1960 г. Той е смятан за един от най-влиятелните съвременни китайски творци. По време на визитата си в България, организирана от фондация „Прочети София“ за събитието „Литературни срещи“, той предостави интервю за БТА на 25 април 2025 г. в „Щрак“.
Какво е най-важното, което бихте искали читателите извън Китай да знаят за страната?
– Най-същественото е да осъзнаят как живеят и какво чувстват хората в Китай.
В книгата ви „Китай в 10 думи“ (издадена в България от „Жанет 45“, бел. ред.) споменавате „менташките новини“, които понякога са единствените, които обсъждат определени теми (поради факта, че не са официални медии и не следват установените норми – бел. ред). Не съществува ли риск хората да започнат да се доверяват все повече на „менташките“ новини, отколкото на официалните източници?
– Тази ситуация в Китай е нараснала до нови нива. Много хора вече не вярват на традиционните медии и предпочитат платформи, подобни на „Доуин“ – китайския аналог на „Тик-Ток“, или „Уи Чат“, който функционира и като платформа за плащания – аналог на „Фейсбук“. Има и „Малката червена книга“ (Сяохуншу, популярно приложение в Китай – бел. ред.), където се разпространяват много фалшиви новини. Тези „менташки“ новини, за които споменах, могат да имат известна основа, но в момента фалшивата информация циркулира без никаква достоверност. Когато прочета новина, първото, което правя, е да проверя дали е публикувана в официални медии като Синхуа. Нанаскоро инсталирах приложението на Синхуа на телефона си, за да проверя информацията. Ако новината не се появява в тези утвърдени медии, вероятно е ненадеждна.
Важно е да проверявам информацията, с която се сблъсквам. Често се появяват новини за смърт, които впоследствие се оказват фалшиви и само традиционните медии могат да ги потвърдят. Фактите, представени в тези медии, са строго проверени, но техният подход следва официалните позиции. Живея в Китай вече 65 години и най-важното за мен е да разбера дали нещо е наистина вярно. А моето лично мнение е важен въпрос, който не зависи от чуждите възприятия.
Можете ли да кажете, че сами заимствате позиции, които могат да повлияят на възгледите на другите, като значима фигура в културната сфера?
– Не смятам, че съм лидер, но мога да споделя своето виждане за реалността, което мнозина от читателите ми приемат като тяхно собствено чувство.
Често в творбите си разглеждате Културната революция. Но за вас това не е просто тема, а личен опит. Смятате ли, че младите хора, родени след този период, нямат личен опит, но все пак могат да разберат какво е било?
– Младите китайци би трябвало да могат да осъзнаят историите, които разказвам. Аудиторията ми в Китай е разнообразна – от деца до пенсионери. Читателският ми обхват включва хора на възраст от 10 до 80 години! Много от младите читатели научават повече за Културната революция именно чрез моите книги, като „Братя“, „Живи“ (издадена в България от „Жанет 45“) и „Сю Сангуан продава кръвта си“.
Каква роля играе паметта за изграждането на китайската културна идентичност?
– Запазването на паметта в момента е много по-сложно, не само в Китай, а и по целия свят, предупреди Ю Хуа. „Непрекъснато сме подложени на потоци нова информация, истинска и фалшива. Все едно непрекъснато валят снежинки, а ние чакаме слънцето да изгрее. Надяваме се снегът да спре и да видим слънце. Слънцето символизира нашата памет. Обградени сме от все повече информация, която заплашва паметта. Но паметта оцелявала благодарение на малцинствата, които я предават напред. Информацията, която получаваме, напомня на снежен валеж, който бързо се разтапя, когато слънцето изгрее. Затова моята задача е да продължа да съхранявам паметта. Облаците не могат да бъдат прогонени, те просто се разсейват сами.
Безспорно, обаче, формата на литературата намалява. Читателите, увлечени от нея, стават все по-малко всяка година. И не бива да забравяме, че изкуственият интелект е на път да замести писателите! Но това не ме тревожи. Преподавам писане на студенти в китайски университет и винаги им казвам, че истинският талант в литературата проистича от човешката индивидуалност. Само когато идва от индивидуалността, се постигат универсални теми, които резонират с читателите. Но с появата на инструменти като „Оупън Ей Ай“, моят поглед се промени. Сега казвам на студентите, че техният стил трябва да бъде уникален, уникален и отново уникален! Защото изкуственият интелект може да създаде универсалност в писането, но не може да замести индивидуалността. Човек има предимство пред изкуствения интелект – индивидуалността. Силата на изкуствения интелект е в универсалността, но индивидуалността е вечната същност на човека.
Една от основните сили на литературата е нейният капацитет да превръща фактите в емоции, които докосват сърцата на хората. Дори най-малкия и лесно забравим факт може да бъде превърнат в нещо ценно и незабравимо чрез живото му описание в литературата.
Защо насилието в творбите Ви е описано с толкова реалистичен подход?
– Вероятно това произтича от моя опит от детството по време на Културната революция, която започна, когато бях дете. В ранните дни на революцията улиците бяха свидетели на жестоки конфликти между различни групи, някои от които носеха оръжия. След това настъпи период на дискриминация и унищожаване на различни групи, които бяха публично критикувани и малтретирани. Насилието в този контекст беше неизменна част от живота ми.
