Последното тримесечие на годината е критично по отношение на провежданите обществени поръчки за дълготрайни материални активи по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ (ННПСО). Това каза в интервю за БТА полк. доц. д.н. Борислав Генов, директор на Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ и координатор на програмата.
„На практика експерименталната дейност и прототипирането в третия етап са зависими от успешното приключване на обществените поръчки“, посочи още той и допълни, че в тази връзка е планирано извънредно заседание на Изпълнителния съвет на ННПСО утре, 10 октомври.
На това заседание ще бъдат обсъдени и основните направления на нова програма, която да продължи с последващото развитие на резултатите от настоящата. По тази причина на заседанието на Изпълнителния съвет е поканен и представител на Министерството на иновациите и растежа.
Програмата започна през май 2022 г. и в нея участват седем държавни висши училища и две научни организации. Ще се изпълнява до края на 2025 г., като бюджетът й е 6 млн. лева. Успешното приключване на втория етап беше представено на работна среща в Министерството на отбраната в средата на септември. Тогава военният министър Атанас Запрянов е предложил в следващия етап на програмата да се засили координацията по научните разработки с Министерството на иновациите и растежа, посочвайки сред приоритетите иновациите и технологиите.
Полк. Генов съобщи още, че болшинството от критериите за успешно завършване на програмата са покрити, но нивото на амбиции на всеки от участниците в консорциума е високо. „Ще се опитаме да инициираме нова подобна програма и резултатите от изпълнението на тази трябва да са на високо ниво, надвишаващи критериите за изпълнение“, подчерта той.
Следва пълният текст на интервюто:
Отчетохте успешното приключване на втория етап на Националната научна програма „Сигурност и отбрана“. Какво на практика означава това?
– Означава, че направихме предпоследната стъпка в изпълнението на Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ (ННПСО) и предстои последната. Аз лично приех с облекчение факта, че отчетът ни за втория етап е одобрен, предвид немалкото предизвикателства, които имахме. Вярно, че резултатите са добри, болшинството от критериите за успешно завършване на програмата са покрити, но нивото на амбиции на всеки от участниците в консорциума е високо. Ще се опитаме да инициираме нова подобна програма и резултатите от изпълнението на тази трябва да са на високо ниво, надвишаващи критериите за изпълнение.
Кои са основните предизвикателства, които може да откроите?
– Основните предизвикателства в началото на програмата бяха свързани с възприемането на формата й. Следва да се има предвид, че управлението и формата на програмата наподобяват съответните в проекти, финансирани от
Европейския съюз. Не всички участници в научноизследователски екипи бяха подготвени за това и имаше известен период на синхронизиране. Отделно, различните участници в консорциума имат различна организационна култура. Всяка от тях има собствени правила и процедури, и в процеса на работа се откроиха и доста предизвикателства – някои преодоляхме, други очаквам да преодолеем в следващите месеци.
Какво предстои по програмата в следващите месеци?
– Предстои изпълнението на финалния, трети етап на програмата. Но преди това последното тримесечие на 2024 година е критично по отношение на провежданите обществени поръчки за дълготрайни материални активи. На практика експерименталната дейност и прототипирането в третия етап са зависими от успешното приключване на обществените поръчки. В тази връзка е планирано и извънредно заседание на Изпълнителния съвет на 10 октомври 2024 г.
Но заседанието не е само за това. Ще се обсъдят и основните направления на нова програма, както споменах в началото, която да продължи с последващото развитие на резултатите от настоящата. По тази причина на заседанието на Изпълнителния съвет на ННПСО е поканен и представител на Министерството на иновациите и растежа.
За България е предвиден ресор стартъпи, изследвания и иновации в новата Европейска комисия. Какво може да означава това за хората у нас, които се занимават с научни разработки и за страната ни като цяло?
– На пръв поглед ресорът е с огромни възможности по отношение на финансите. Има планирани много средства, мисля, че около 94 милиарда евро са в този ресор до 2027 г. Ако направим референция обаче с доклада на Марио Драги преди месец, преодоляването на неконкурентоспособността на Европейския съюз спрямо САЩ и Китай ще струва 800 млрд. евро годишно.
Следва да се има и предвид, че еврокомисарят не решава еднолично как се разпределят парите за иновации. Но безспорно еврокомисарят може да изпълни със съдържание този ресор и може би най-полезно е да се лобира
пред големите научноизследователски организации и индустрията да разкриват нови структурни подразделения в България.
