В България всеки месец средно 4000 души получават инсулт.
Тази диагноза е и сред най-честите причини за смъртност в страната – сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59.8% от смъртните случаите за 2023 г., показва статистка на Министерството на здравеопазването.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) един от всеки четирима възрастни е застрашен от инсулт.
Той може да е смъртоносен или инвалидизиращ, като променя живота не само на пострадалия, а и на неговите близки.
Хората, засегнати от инсулт, живеят с последствията от него – здравословни, социални и финансови.
Затова е важно да се знае, че инсултът е предотвратим и лечим, а неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия, може да бъде намалена, уточняват от ведомството.
Близо 50 000 българи са получили инсулт и са стигнали до болница през миналата година. Около 10% от тях са починали, включително хора на възраст под 35 години.
Данните представиха от Асоциацията за инсулт и афазѝя във връзка с днешния Световен ден за информираност относно инсулта, съобщава БНР.
България е на челно място в Европа по смъртност от това заболяване,
а само 3% от българите получават модерно лечение.
От 2021 г. България се включи в съвместните усилия на държавите членки от ЕС за налагане на мерки, целящи постигане на четири основни цели до 2030 г.: намаляване броя на инсултите с 10%; над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено; прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи – от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот.
Мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Стратегическият документ поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести.
Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори.
Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците.
Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика.
За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение („stroke“ центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение.
Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.
