Според ръководителя на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Георги Вълчев, инициативата „14 века България в Европа“ трябва да се ориентира към младото поколение на нацията. Това изказване той направи по време на представянето на призив за честване на 14 века от българското присъствие в Европа, организирано от БНТ, БТА, БНР и Българската академия на науките.
Проф. Вълчев подчерта, че инициативата е изключително значима и следва да обедини усилията с поглед към бъдещето. „Трябва да стигнем до младите хора и да ги убедим, че имат перспектива в нашата страна“, добави той.
Събитието, на което бе представена инициативата „14 века България в Европа“ в Националния пресклуб на БТА, беше открито от генералния директор Кирил Вълчев. Сред присъстващите бяха Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ, Милен Митев от БНР, акад. Евелина Славчева, бившият председател на БАН акад. Юлиан Ревалски и проф. Станислав Станилов. Проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет прочете призива на историци, археолози и общественици за честването на 14 века българска история.
Проф. Вълчев акцентира на проблема с липсата на историческа памет в съвременното общество. „С инициативата призоваваме с помощта на важни медии в страната да популяризираме нашето наследство“, подчерта той. Според него става въпрос не за минало, задълбочаващо крайния национализъм, а за наследство, което ни свързва с традициите и териториите, в които живеем. „Това е основното и значимо предизвикателство пред всяка държава – как да развиваем социалните структури и да задържаме младите хора“, добави той.
„България винаги е била част от европейската културна традиция и ние сме длъжни да я развиваме с достойнство и нови постижения на съвременната държава“, подчерта проф. Вълчев.
Както отбелязва БТА, на събитието бе прочетен апел за запазване на историческата памет с цел тържествено отбелязване на 1400 години от основаването на българската държава през 2032 година.
Призивът е подписан от множество експерти и учени, сред които Александър Николов, доц. д-р Андрей Аладжов, доц. д-р Бони Петрунова, проф. д.и.н. Георги Атанасов и много други, специалисти в различни области на историята и археологията.
