В последно време в Индия се усилват призивите за отказ от американски стоки и компании, в отговор на новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп.
Миналата седмица Тръмп подписа указ за увеличаване на митата върху индийски внос в САЩ – от 25% на 50%, аргументирайки решението си с твърдението, че Индия нарушава западните санкции срещу Русия, внасяйки руски нефт.
Реакцията в Делхи беше незабавна и яростна – правителството обяви мярката за „несправедлива“ и „неразумна“, а местният бизнес започна да призовава за стратегически бойкот на американски марки като McDonald’s, Coca-Cola, Amazon и Apple.
Масови призиви и националистически акценти
Групата „Платформа за пробуждане на Свадеши“ (Swadeshi Jagran Manch), свързана с управляващата Индийска народна партия (Бхаратия Джаната), организира малки публични митинги с призив към потребителите да предпочитат индийски продукти и да бойкотират американските марки.
Координаторът на групата Ашвани Махаджан нарича тази инициатива „призив за национализъм и патриотизъм“ и подчертава, че промяната в потребителските навици на милионите индийци ще отнеме време, за да се изместят предпочитанията към местни продукти.
Това не е първият случай на напрежение в търговските отношения между двете нации, но този път мярката е по-драстична, предвид икономическата мощ на Индия, която е петата най-голяма икономика в света и дом на над 1.4 милиарда жители.
В същото време американските компании са силно представени на индийския пазар и са свързани с бързо увеличаващата се средна класа, която отдавна счита някои американски марки за символи на статус и модерност.
Влиянието на митата върху икономиката и търговските преговори
Американското решение за удвояване на митата засега не е довело до значителен спад в индийския износ, но анализаторите предупреждават за възможен негативен ефект върху сектори като бижутерия и текстил, които са важни за индийската икономика.
Очаква се тази мярка да забави растежа на износа и да има умерен ефект върху икономическия растеж през следващите 1-2 години. В същото време, индийските ИТ компании, като TCS и Infosys, остават дълбоко интегрирани в глобалната икономика и вероятно ще продължат да се явяват основен източник на стабилност и приходи.
Тръмп е заел твърда позиция и не е ясно дали Вашингтон е готов да преразгледа политиката си, което създава рискове за търговските отношения и дипломатическото сътрудничество, особено в контекста на стратегическия съюз срещу растящото влияние на Китай.
Ще бойкотират ли наистина индийците американските продукти?
Въпреки че призивите за бойкот са гласни и получават подкрепа от някои бизнес и политически фигури, реалният масов бойкот от страна на един милиард и половина души е сложен процес. За много хора американските марки символизират определен начин на живот, иновации, социален статус и качество. Потребителските навици се променят бавно, особено на пазари с разнообразна и сложна култура като Индия.
Действията на Тръмп могат да се възприемат като обидни и неуместни спрямо цивилизация като Индия – страна с хилядолетна история, богато културно наследство и впечатляващ икономически напредък. Подобни едностранни търговски мерки само усилват впечатлението в Индия – и в много други региони по света – че САЩ се отнасят към тях не като с партньори, а като с обекти на натиск и доминация.
Тази позиция може да предизвика по-широк антиамериканизъм сред развиващите се икономики и в световен мащаб, особено при условията на нарастваща конкуренция в глобалната политика и икономика.
Активизирането на подобен бойкот – дори и частичен – може да предизвика цикъл на ескалация, в който отношенията между САЩ и Индия, и глобалната икономика като цяло, ще претърпят значителни трудности.
Последствията и бъдещето на търговските отношения
За да избегнат нежелани последствия, и Вашингтон, и Делхи трябва да преразгледат подходите си, насочвайки внимание към взаимното уважение и дългосрочните ползи от сътрудничество. Бизнесът и двете нации се нуждаят от прагматичност и диалог, а не от протекционизъм и националистическа риторика, които само ще плашат инвеститорите и потребителите.
Американският пазар остава критично важен за индийския износ, а Индия е стратегически партньор в редица области, като технологии, отбранителна индустрия и геополитика. Настоящата ситуация предоставя шанс за ребалансиране и установяване на по-справедливи и взаимно изгодни търговски условия.
Въпреки че призивите за бойкот на американски марки в Индия са сериозен сигнал и израз на недоволство срещу митническите ограничения, масовият ефект вероятно ще бъде умерен и постепенен. Въпреки това, отношението на САЩ към толкова важен партньор като Индия и начинът, по който се управляват тези икономически конфликти, може да оформи глобалните геоикономически тенденции и обществените нагласи в следващите години. Политиката на Тръмп с мита и протекционизъм рискува да повреди стратегическите интереси на САЩ в един от най-значимите региони в света.
