Испанската икономика се определя като „европейския локомотив“ на фона на по-слабите резултати на други икономики на Стария континент. От 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Испания расте с темп от 3 на сто годишно в сравнение с 1 на сто в еврозоната, пише италианското издание „Интернационале“.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира ръст на испанския БВП от 2,4 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г. Този успех се дължи на ефективното използване на получените от ЕС средства, на диверсификацията на производствения модел, който привлече чуждестранни инвестиции, както и на най-новите реформи на пазара на труда. Но основният фактор за растежа е имиграцията, отбелязва „Файненшъл таймс“, тъй като Испания, за разлика от други европейски страни и САЩ, реши през май 2025 г. да узакони близо 1 милион имигранти в рамките на три години.
За Мадрид това е една от ключовите мерки за осигуряване на трайно благосъстояние на страната в условията на демографски спад. Реформата предвижда легализирането на по 300 000 души годишно през идните три години. Целта е да се подкрепят икономическият растеж и пенсионната система на страната.
Мигрантите са 13,5 на сто от работната сила на Испания и са заели 40 на сто от новите работни места през 2024 г., особено в строителството, земеделието и здравеопазването. Новата политика на Мадрид цели да се справи с недостига на работна сила и застаряването на населението. „Голяма роля за положителните икономически данни на Испания има и имиграцията“, отбелязват в доклад икономисти на банка „ДжейПи Морган“ (JPMorgan). „През 2022 г. е регистрирана най-високата нетна миграция за последното десетилетие“, се посочва в доклада.
Резултатът е население в трудоспособна възраст, което на практика е двойно повече в сравнение с други страни от Западна Европа. От 468 000 работни места, създадени в Испания през 2024 г., около 409 000 са били заети от мигранти или хора с двойно гражданство, много от които идват от Латинска Америка, но също и от останалата част на Европа и Африка.
„Като цяло анализът на Испанската централна банка предполага, че имиграцията е допринесла за повече от 20 на сто от ръста на БВП на глава от населението от почти на 100 процента през периода 2022–2024“, посочва анализът на „ДжейПиМорган“. Това е реалност, която засяга целия ЕС, където населението в трудоспособна възраст намалява с 1 милион души годишно. Според оценките в Европа живеят между 2,6 и 3,2 милиона нередовни мигранти, но много европейски правителства като тези на Великобритания, Дания и Италия, са възприели враждебен и затворен подход към имиграцията, отбелязва италианското издание.
Европейската централна банка (ЕЦБ) също отбелязва в доклад, публикуван през май 2024 г., че блокът преживява криза на работната сила. В Европа 50 на сто от работните места през последните години са били създадени благодарение на приноса на мигрантите.
Става дума за ключов двигател на пазара на труда и икономическия растеж в момент, когато населението намалява. Въпреки много добрите си макроикономически данни Испания все още се затруднява да увеличи заплатите, да намали нивото на безработицата и да подобри достъпа до жилища, макар да е използвала средствата, отпуснати след пандемията, за намаляване на бедността и подобряване на социалната система.
„Нивото на безработица все още е най-високото в ЕС особено сред младите (24 на сто през 2025 г.). Реалните заплати са нараснали през последните 30 години с под 3 на сто, което отчасти се дължи на ниската производителност. Разликата в заплащането между жените и мъжете е намаляла, но жените все още получават около 20 на сто по-малко. Основният проблем, който се превръща във важен фактор за бедността, е достъпът до жилище, при покачващите се цени за купуване и наем“, се посочва в анализ на Института за международни политически изследвания (ISPI).
