Начало Водещи Икономическа изгода или криви сметки очакват Турция в БРИКС

Икономическа изгода или криви сметки очакват Турция в БРИКС

59
БРИКС
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, китайският президент Си Цзинпин, президентът на РЮА Сирил Рамапоса, индийският премиер Нарендра Моди и руският външен министър Сергей Лавров позират за снимка в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, 22 август 2023 година. Снимка: АП/БТА

Турция, чийто път към Европейския съюз изглежда трайно заседнал в задънена улица, търси бъдещи партньорства и съюзи по интереси, а групата на нововъзникващите пазарни икономики БРИКС ѝ предлага нови възможности за икономическо сътрудничество.

Официален представител на Кремъл потвърди, че страната е подала официално заявление за присъединяване към тази организация, а според източници на Блумбърг разширяването на БРИКС ще бъде обсъдено на среща през октомври в Казан, Русия, пише БТА.

Зад намеренията на Анкара да се присъедини към БРИКС стои желание да се възползва от икономическия потенциал на групата, единодушни са анализаторите, но някои се питат дали тези сметки няма да се окажат криви.

Какво е мнението на САЩ и ЕС?

Съединените щати и Европейският съюз реагираха сдържано на информациите, че Турция планира да стане член на БРИКС, като признаха правото ѝ да прави сама избора с кои страни и съюзи да сътрудничи.

„САЩ вярват, че всички държави сами могат да избират страните и групите, с които да установяват отношения“, заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър в отговор на въпрос на турската секция на „Гласът на Америка“ относно плановете на Турция да стане член на БРИКС, съобщи турската телевизия ТГРТ.

В същото време Милър подчерта значението на Турция като „важен съюзник, с който САЩ работят по различни въпроси“.

Европейският съюз, чрез говорителя Петер Стано, също коментира преди това тези съобщения, като заяви, че Турция остава кандидат за членство в ЕС, но добави, че този статут носи и „известни ограничения“.

„Турция, както всяка друга държава, има правото да прецени кое е най-добро за нея по въпросите на сътрудничеството“, заяви Стано в отговор на въпроси, свързани с намерението на Турция да влезе в групата БРИКС.

Конкретно по въпроса за отношенията ЕС-Турция той заяви, че „Турция остава кандидат за членство“, което, както отбеляза, „поставя известни ограничения“.

„Между ЕС и Турция съществува митнически съюз, имаме много добри търговски отношения, от които турската страна има голяма изгода“, изтъкна говорителят. „Очакваме всички страни, които се стремят към присъединяване в ЕС, да подкрепят европейските ценности и да спазват своите задължения по силата на сключените търговски споразумения, както и с външната и отбранителната политика на ЕС. БРИКС и ЕС са напълно различни организации по цели, структура и организация“, добави Стано.

Решаваща среща на БРИКС през октомври

Юрий Ушаков, съветник по външните работи на руския президент Владимир Путин, заяви пред журналисти вчера, че Турция е подала кандидатура „за пълноправно членство“ в блока, който Русия председателства тази година, и че молбата й ще бъде разгледана.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще участва в срещата на върха на БРИКС в Казан на 20-24 октомври, съобщиха източници от турското президентство, цитирани от турски медии. Говорителят на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Йомер Челик обаче се въздържа да даде конкретна информация, заявявайки: „Ако има конкретно развитие, ще го споделим“.

Организацията БРИКС беше основана през 2006 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай, а Южна Африка се присъедини през 2010 г. Тя неотдавна премина през разширяване и сега включва и Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия заяви, че обмисля присъединяване, а Азербайджан и Малайзия вече са подали официално кандидатури.

БРИКС е обявила за своя цел да даде по-силен глас на големите нововъзникващи икономики, за да противодействат на западния световен ред. Нейните учредители призоваха за по-справедлив световен ред и за реформиране на международни институции като ООН, Международния валутен фонд и Световната банка, отбелязва АП.

Защо БРИКС?

Ердоган, който е на власт от повече от две десетилетия, се опитва да изгради по-независима външна политика на Турция и да засили глобалното й влияние. Страната също така е недоволна от липсата на напредък в преговорите за членството ѝ в Европейския съюз.

С членството си в БРИКС Турция се стреми да засили икономическото си сътрудничество с държави като Русия и Китай и да се превърне в търговски мост между ЕС и Азия. В същото време обаче Анкара не иска да се откъсне напълно от Запада, отбеляза Блумбърг.

В интервю за сп. „Нюзуик“ преди време Ердоган заяви, че не вижда проблем в сътрудничеството на членката на НАТО Турция със страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и БРИКС. По думите му „тези отношения допринасят за световния мир“, а Турция е „в уникална позиция“, тъй като успява да остане надежден партньор в рамките на сътрудничеството с всички организации.

Мнението на анализаторите

Засиленият интерес на Турция към организацията БРИКС се дължи на желанието ѝ да бъде част от нарастващия икономически потенциал на организацията, която предлага нови възможности за сътрудничество и развитие, смятат турски анализатори, цитирани от агенция Синхуа.

„БРИКС вероятно ще доминира в световната икономика през следващите десетилетия, а Турция иска да бъде част от огромните възможности, които блокът предоставя в един многополюсен свят“, каза пред китайската агенция Али Огуз Дирийоз, който преподава международни отношения в Университета по икономика и технологии ТОББ (TOBB) в Анкара.

Серкан Демирташ, базиран в Анкара външнополитически анализатор и журналист, споделя мнението, че зад интереса на Турция към БРИКС стои „икономически ориентирана дипломация, която не иска да пропусне нарастващата икономическа мощ на Азия в частност“.

Не всички турски анализатори обаче са на мнение, че присъединяването към БРИКС ще е от полза за Турция.

„От квартала на богатите преминаваме към бедния квартал“, коментира журналистът Фатих Алтайлъ. „На всичкото отгоре не към тези, които купуват от нас, а към тези, които ни продават. Сигурно е, че Турция няма да е тази, която ще се възползва от това. От това ще се възползва западният свят“, посочи той.

В своя статия, цитирана от новинарския сайт Т24, Алтайлъ анализира отношенията със страните от БРИКС от гледна точка на икономиката, като изчислява, че Турция се пренасочва „от свят със среден доход на глава от населението над 50 хил. долара към друг блок със среден доход на глава от населението от 10 хил. долара“.

Според автора Турция има сериозен външнотърговски дефицит както с Русия, така и с Китай, а като цяло дефицитът ѝ в търговията със страните от БРИКС е на стойност приблизително 97 млрд. долара.