Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет.
С проектозакона се въвеждат изискванията на европейска директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, създават се условия за прилагане на европейски регламент относно общата безопасност на продуктите, както и се урежда надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите в съответствие с европейския регламент, се посочва в мотивите.
„За“ гласуваха 11 депутати от комисията, „против“ – нямаше, с „въздържал се“ гласуваха трима.
Дневният ред предвиждаше и разглеждане на първо четене на законопроект за промени в Закона за защита на потребителите, внесен от депутата Божидар Божанов (ПП-ДБ) и група народни представители, но председателстващият заседанието Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) съобщи, че този законопроект е бил оттеглен.
Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов обясни при представянето на законопроекта, че така се осигурява ефективен и ефикасен процесуален механизъм за предявяване на представителни искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и средства за правна защита като обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
В мотивите се посочва, че действащото национално законодателство съдържа уредба за колективни искове за защита на потребителите, но същевременно националният механизъм за колективна защита не съответства на механизма, предвиден в директивата и е необходимо адаптирането му. В тази връзка с проекта се създава специална уредба за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, която съответства изцяло на изискванията на директивата, отбеляза Дилов. Материалните разпоредби на директивата са въведени в глава 9, раздел 4 „Средства за колективна защита. Класифицирани организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ в Закона за защита на потребителите, а процесуалният ред за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите е уреден в създадената нова глава „Производство по представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ в Гражданския процесуален кодекс, обясни Дилов.
Министърът посочи още, че законопроектът съдържа нови моменти – разширява се значително материалния обхват на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Включени са нови области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации, права на пътниците, предоставяне на услуги, обща безопасност на продуктите и други. Разширява се кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за средства за правна защита. Съгласно законопроекта представителни искове за средства за правна защита ще могат да се предявяват не само от сдруженията на потребителите, както е до момента, но и от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и квалифицирани организации, определени от държавите членки на ЕС за предявяване на трансгранични представителни искове. Предвиждат се единни критерии за признаване на квалифицираните организации за предявяване на националните и трансграничните представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите. Създава се възможност за съдилищата да извършват контрол за конфликт на интереси при предявяване на представителни искове за средства за правна защита. Предвижда се спиране на давностните срокове за предявяване на представителен и индивидуален иск за средства за правна защита.
Министър Дилов отбеляза още, че със законопроекта се създават условия за прилагане на европейски регламент относно общата безопасност на продуктите. Законопроектът определя КЗП като единно национално звено за контакт на България в Европейската система за бързо предупреждение за обмен на информация за предприетите коригиращи мерки за опасни продукти. Със законопроекта се установяват задължителни изисквания за изземване на опасни продукти и за предоставяне на информация на потребителите в случаите на изземване на опасни продукти. Предоставят се правни средства за защита на потребителите в случай на изземване на опасни продукти – ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платените средства, посочи Дилов.
Министерство на икономиката и индустрията изразява готовност да участва при обсъждането на законопроекта в Народното събрание с цел неговото приемане, което ще позволи затваряне на наказателната процедура срещу страната за невъвеждане в срок на директивата за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите, каза още Петър Дилов.
Александър Колячев, временно изпълняващ длъжността председател на КЗП, каза, че Комисията подкрепя внесения законопроект и изразява убеждение, че приемането му ще засили доверието на потребителите и пазари в институциите, и ще гарантира ефективно прилагане на правото на ЕС в областта на потребителската защита. Той посочи още, че законопроектът ще подобри сътрудничеството между националните и европейските органи, както и ще осигури по-високо ниво на безопасност на продуктите и по-добри механизми за колективна защита.
Според Българска национална асоциация „Активни потребители“ законопроектът е твърде консервативен и отстъпва от общите правила, които вече са установени, каза адв. Антоан Атанасов от Асоциацията. Според тях в законопроекта трябва да се включи т.нар механизъм „opt-out“, за да може да бъдат защитени от несправедливост потребителите. Той коментира още, че има причина сдруженията да не водят дела, не и масови, които да защитят правата на потребителите в тяхната пълнота, защото не получават обезщетение за техния труд и не могат да вложат средствата от това дело в защита на правата на потребителите. Или трябва да се създаде фонд, който да финансира такива искове, средствата да се набират от санкциите върху търговците или да се приеме такъв иск за обезщетяване на колективната вреда на интересите на потребителите, посочи той.
От Алианса на технологичната индустрия, която представлява интересите на телеком операторите в страната изразиха подкрепата на сектора за приемането на законопроекта и транспонирането на европейската директива в законодателството ни, каза Алина Илиева от организацията. Според тях обаче трябва да отпаднат два конкретни текста от законопроекта, като смятат, че те не произлизат от директивата и са дописани. Това е текста, с който се предлага заповедите на КЗП за забрана на нелоялни търговски практики да подлежат на предварително изпълнение по силата на закона. Според Илиева даването на подобно правомощие на КЗП е прекомерно. Те и в момента имат възможност да издават заповеди с предварително изпълнение, но е редно да мотивират каква е необходимостта, така както е записано в момента в закона. В противен случай това ще бъде безпрецедентна намеса в бизнеса на всички търговци в държавата, смята тя. Другият текст в законопроекта, който от организацията смятат, че трябва да отпадне е относно въвеждане на нов иск за обезщетение на т.нар. вреда на колективния интерес на потребителите. Според Илиева тази концепция не съществува в директивата и на практика представлява наказателно обезщетение, което не служи за обезщетяване на реално претърпените от потребителите вреди, а за финансиране дейността на потребителските организации и на КЗП.
По време на обсъждането от Федерацията на потребителите в България и от Сдружението за правна помощ на потребителите също изразиха подкрепа за проектозакона.
От Сдружението за модерна търговия (СМТ) оценяваме предвидения едногодишен преходен период от обнародване на закона до влизането му в сила, така че бизнесът да има достатъчно време, за да адаптира дейността си, същевременно искаме да изразими притесненията относно някои разпоредби, в това число и части, които засягат не само материалноправни норми в Закона за защита на потребителите, но и процесуални аспекти в обсега на Гражданския процесуален кодекс, каза изпълнителният директор на сдружението Николай Вълканов. Той добави, че направените в тази връзка предложения на СМТ са достатъчно разумни и балансирани и се надяват, че ще бъдат взети предвид при разглеждането им в работна група.
