В неделя рано сутринта Израел и „Хизбула“ пристъпиха към най-масираната размяна на удари между тях след избухването преди повече от 10 месеца на войната в ивицата Газа, предизвикана от нападението на палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу еврейската държава. Тази ескалация на напрежението бе очаквана след убийството на високопоставен военен командир на ливанската групировка, която, подобно на „Хамас“, е свързана с Иран. Но, може би на пръв поглед парадоксално, хората от двете страни на израелско-ливанската граница, които бяха затаили дъх след гибелта на Фуад Шукр в края на миналия месец, са посрещнали по-скоро с облекчение очаквания отговор на „Хизбула“, пише БТА.
Ливанската групировка наистина извърши масирана атака с ракети и дронове, но преди това Израел нанесе превантивни удари, почти със сигурност ограничавайки мащаба на нападението. Така той за пореден път показа военното превъзходство, което засега има над своите врагове в Близкия изток, въпреки безспорния военен потенциал на „Партията на Бога“.
Моделът на размяна на удари донякъде напомня на този между Иран и Израел през април тази година. Тогава Ислямската република извърши безпрецедентна по мащаба си атака с ракети и дронове срещу заклетия си враг. Иран бе длъжен да реагира след израелския въздушен удар по неговото консулство в сирийската столица Дамаск, при който бяха убити ирански военни съветници. В същото време той като че ли направи всичко възможно да избегне истинска ескалация, като предупреди предварително, че ще предприеме ответни действия. След нападението пък Иран обяви, че е използвал по-стари и слаби оръжия.
Израел от своя страна ограничи отговора си до поразяването на ирански радар в Исфахан. И така, като че и двете страни „затвориха тази глава“ от конфронтацията помежду си.
Да, заплашителната реторика продължава да се чува от Техеран, наред с ответните израелски предупреждения. Но пълномащабна война между Иран и Израел не се очертава, поне на този етап.
Все пак, на фона на продължаващата война в ивицата Газа и на подкрепата на Иран за „Хамас“ и „Хизбула“ и други групировки от т. нар. Ос на съпротивата, израелските въздушни удари по ирански цели не спират.
Убийството на Фуад Шукр бе последвано от това на лидера на „Хамас“ Исмаил Хания не къде да е, а в Техеран – особено болезнен удар по Иран. Покушението срещу Хания бе извършено на 31 юли и оттогава се очаква Ислямската република да отвърне. Този отговор обаче засега се бави, като Техеран се аргументира с редица съображения, включително продължаващите преговори в Кайро за прекратяване на огъня в ивицата Газа, макар постигането на споразумение да изглежда твърде далечна перспектива.
Размяната на удари между „Хизбула“ и Израел все пак дава възможност на Иран да обясни липсата на реакция.
Дамоклевият меч, надвиснал над Близкия изток, най-накрая падна в ранните часове на неделната сутрин с интензивен трансграничен обстрел между „Хизбула“ и Израел, писа в. „Вашингтон пост“.
Не избухна голяма регионална война, Израел и „Хизбула“ сякаш вървяха по ръба на пропастта, без да паднат в нея. Случилото се бе модел на пресметната ескалация, при която всяка от страните се спря далеч от пожара, от който светът се страхуваше, коментира американският всекидневник.
Израелското и американското разузнаване установиха, че „Хизбула“ се готви да извърши масирано нападение с ракети и дронове и в около 4:30 ч. в неделя (и българско време) около 100 израелски военни самолета предприеха изпреварващи действия. Израелската армия заяви, че е унищожила приблизително 6000 ракети на „Хизбула“. По данни на говорителя на израелската армия контраадмирал Даниел Хагари са били поразени 270 цели, 90 процента от които – ракетни установки, насочени към Северен Израел, обобщава „Вашингтон пост“.
„Хизбула“ от своя страна изстреля по Израел 200-300 ракети и двайсетина дрона, сочат оценки на Института за изследване на войната. Според американския мозъчен тръст атаката е била извършена на две вълни, като първо са били взети на прицел 11 военни бази в Северен Израел.
Лидерът на ливанската групировка Хасан Насралла обясни, че първата вълна е имала за цел да ангажира израелската противовъздушна отбрана, за да може изстреляните след това ракети да проникнат по-навътре в Израел.
Атаката премина по план, обяви Насралла, цитиран от Ройтерс.
В телевизионно обръщение, което направи в неделя, той увери, че първата фаза от отмъщението за гибелта на Фуад Шукр е била успешна.
По-рано израелската армия даде да се разбере, че нанесените от нея превантивни удари са предотвратили по-масирано нападение.
Лидерът на „Хизбула“ отрече това, но ограниченият характер на щетите в Израел като че ли не идва в подкрепа на неговите твърдения, които, както изглежда, до голяма степен са за вътрешно ползване.
„Главната мишена на операцията беше „Глилот“ – основната база на израелското военно разузнаване, на 110 километра от границата“, каза освен това Насралла, цитиран от Франс прес.
Говорител на израелската армия обаче заяви в отговор, че обектът не е бил поразен.
Размерът на щетите като цяло бе ограничен, като в неделя Израел обяви гибелта на един свой войник, а „Хизбула“ и съюзникът й „Амал“ – на общо трима свои бойци.
Насралла каза още, че неговата групировка първо ще направи оценка на резултатите от нападението с ракети и дронове, преди да реши дали да извърши нови атаки. „Ако резултатът не е достатъчен, ние си запазваме правото да отговорим и друг път“, добави той.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху на свой ред предупреди, цитиран от АФП, че страната му не е казала „последната си дума“.
Но въпреки войнствената реторика и двете страни видимо направиха крачка назад от ръба. И това донесе облекчение, обобщава Би Би Си.
Ехуд Яари, израелски сътрудник на Вашингтонския институт за близкоизточна политика, каза пред в. „Ню Йорк таймс“, че всички обекти, поразени в Ливан, са се намирали на разстояние до около 50 километра от границата. Ударите бяха насочени повече към осуетяване на заплахата от ракетите и дроновете на „Хизбула“, отколкото към инфраструктурата на групировката като цяло, което предполага известна сдържаност, обърна внимание той.
Според анализатори надали някоя от двете страни в конфликта иска да се въвлече във война, която би могла да опустоши както Ливан, така и Израел, и да доведе до хиляди жертви, без да има особени изгледи за нечия стратегическа победа, коментира „Ню Йорк таймс“.
„Може (обаче) да има ескалация, която да бъде постепенна“, предупреди Яари, цитиран от американския всекидневник.
Британският вестник „Гардиън“ писа, че Израел си има достатъчно проблеми с войната в ивицата Газа и покачващото сe напрежение на окупирания Западен бряг на река Йордан. Израелските военни командири също така са наясно, че войната с „Хизбула“ не може да бъде спечелена без сухопътна инвазия, която би имала висока човешка цена, както показва опитът от едномесечната война през лятото на 2006 г., когато „Партията на Бога“ даде здрав отпор на израелската армия.
Големият съюзник на „Хизбула“ – Иран, приветства обстрела по заклетия си враг. Израел загуби своя „възпиращ потенциал“ и „стратегическото равновесие претърпя фундаментални промени в (негов) ущърб“, увери говорителят на иранското министерство на външните работи Насер Канани, цитиран от АФП.
Канани и други високопоставени представители на Иран обаче като че ли прикриха със силните си думи своето облекчение, че засега самата Ислямска република няма да бъде въвлечена в открита конфронтация с Израел.
В. „Йедиот ахронот“ писа в аналитичен материал през май, че Иран е готов да се бие с Израел „до последния арабин“, но в същото време животът на самите иранци е много важен за него. Затова Техеран се задоволява с използването на своите проксита в Ливан и Газа, за да сее хаос в израелските градове, докато собствените му градове остават мирни, коментира израелският всекидневник.
И така, въпреки на практика всекидневната размяна на удари между Израел и „Хизбула“ след избухването на войната в Газа, конфликтът не се разпространи в целия регион, поне засега, макар да има отделни нападения.
Кои са основните фактори за това? Наред с видимата военна мощ на Израел и явното нежелание на Иран да влезе в открита война с него, третият ключов елемент от пъзела са Съединените щати, които са близък съюзник на еврейската държава и я подкрепят твърдо въпреки отделни критики за начина, по който води войната в Газа.
Самият Насралла призна, че операцията се е забавила поради мобилизирането на американски и израелски военни сили в региона.
Съединените щати нееднократно отправиха предупреждения към Иран да не се включва във войната срещу Израел. Показателно е, че в самия ден на размяната на удари – неделя, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин нареди присъствието на два самолетоносача в Близкия изток, а най-висшият американски военен пристигна в Израел.
В ексклузивно интервю за Ройтерс, публикувано днес, председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Чарлз Браун каза, че рискът от по-голяма война в Близкия изток е намалял до известна степен, след като Израел и „Хизбула“ си размениха огън, без това да доведе до допълнителна ескалация. Иран, който преценява как да отговори на Израел след убийството на Исмаил Хания, обаче все още представлява сериозна заплаха, предупреди в същото време той.
Израелските власти и медии реагираха със задоволство вчера, след като дългоочакваната атака на подкрепяната от Иран ливанска групировка до голяма степен бе осуетена от израелските превантивни удари в Южен Ливан. И „Хизбула“, и Израел изглеждат доволни от обявените резултати, като смятат сметката след убийството на Фуад Шукр за уредена, поне засега, обобщава Ройтерс.
Иран и свързани с него групировки обаче продължават да представляват заплаха за Израел, предупреди говорителят на Пентагона Патрик Райдър.
Израелският министър на отбраната Йоав Галант додаде, че Иран никога не е бил толкова агресивен срещу страната му. Израел и САЩ трябва да са готови да предотвратят сдобиването на Техеран с ядрено оръжие, призова той.
Като че ли този епизод от противопоставянето между Израел и „Хизбула“ ще си остане с размяната на удари в неделя. И макар откриването на втори фронт във войната в Газа да се размина, ситуацията на границата с Ливан остава неустойчива, признаха представители на израелските власти. Така че Израел няма повод за успокоение, още повече че скоро не се очаква да бъде договорено прекратяване на огъня в крайбрежната палестинска територия. В резултат конфликтът в Газа може всеки момент да даде искрата за по-голяма регионална война.
