Сектор „Текстил, облекло и кожи“ е пред сериозни затруднения и предизвикателства. Броят на фирмите в сектора, които затварят, се увеличава. Като цяло се отчита спад в износа с близо 40 на сто, а чуждестранни възложители, които заради ковид пандемията се ориентираха към България, след неуспешни опити да „натискат“ цените у нас, се отказват от поръчките и се преместват в съседна Турция и други страни от Африка. Това каза в интервю за БТА Йордан Беловодски, изпълнителен директор на „Българска асоциация за текстил, облекло и кожи“ (БАТОК).
Секторът е в тежко състояние
Секторът е в тежко състояние. Затварят фирми, други намаляват заетия персонал, поръчките и потреблението се свиват. Аз имам отношение към сектора от 2006 г. и такава ситуация до момента не е имало, коментира Беловодски. Асоциацията работи с официални данни на Националния статистически институт, а актуалните към момента са за деветте месеца на миналата година, където се отчита чувствителен спад, предполагам, че тази година ще бъде още по-сериозен, допълни той.
Ако трябва да сравняваме предкризисната 2019 година, когато износът на сектора е бил близо 5 милиарда лева, за миналата година той се очаква да е под 3 милиарда лева, което показва спад от почти 40 процента, посочи изпълнителният директор на Асоциацията. Той напомни, че по време на пандемията ситуацията за бранша също беше тежка. След 2022 г. нещата значително се подобриха, но за съжаление от миналата година отново имаме сериозен спад, каза Беловодски.
Според него основните причини за тази негативна тенденция се дължат главно на това, че продукция, която е била произведена през 2022 г., в голямата си част не е реализирана. Естествено възложителите, след като не са реализирали голяма част от облеклата, обувките, които са произведени, започват сериозно да намаляват поръчките, тъй като имат голям обем нереализирана продукция, от друга страна, искат да намаляват цените и да работим на такива отпреди кризата 2018-2019 г., каза Беловодски. Според него компаниите няма как да отговорят на подобни искания с оглед на инфлацията през последните години, ръста на цените на енергоносителите, на разходите за работни заплати. По думите му резултатът е, че чуждестранните фирми възложители, макар и с по-малки поръчки, напускат България и се преместват в съседна в Турция, Мароко, Египет, където все още могат да намират по-ниски цени, т.е. проблемът не е в качеството, което е на изключително високо ниво у нас, нито в локацията, която е стратегическа и гарантира бързо обслужване и доставки.
Друг голям проблем за българския сектор е свързан с фалитите на сериозни германски компании, които допълнително нанесоха щети на нашите фирми за изпълнени, но неплатени поръчки, отбеляза Беловодски и допълни, че вече дори има и случаи на фалирали български компании, защото не са си получили сериозни суми. Той напомни, че Германия беше като възложител номер едно за България, но изтъкна, че последната година отстъпва място на Италия.
Заетостта в сектора от година на година намалява, а от затворените компании работниците предпочитат да бъдат на трудовата борса или да заминат в чужбина, въпреки че има шивашки компании, които търсят хора, сочат наблюденията на изпълнителния директор на Асоциацията.
Броят на фирмите в сектора, които затварят, се увеличава
В добрите за сектора години в България е имало около 5000 компании, като в тази бройка влизат и шивашките ателиета. Реално по-големите компании, в които работят над 50 души, са може би около 500, каза Беловодски и допълни, че към момента поради изброените затруднения продължават да затварят фирми, като този процес е започнал още от началото на ковид кризата. С това намалява и броят на заетите в сектора от 96 000 през 2019 г. на около 70 000 за миналата година. Сега предполагам, че са още по-малко, допълни Беловодски.
Износът и инвестициите
България изнася основно за Германия, Франция, Италия, Гърция, Испания, Великобритания. Иначе списъкът от държави, в които секторът експортира продукцията си, е много дълъг, включително сме изнасяли за Бангладеш, които са втори производител след Китай, коментира Беловодски. Загубихме доста голям пазар като Русия, допълни той.
Инвестициите през последните десетина-петнадесет години възлизат на над половин милиард лева в бази, в техника, в човешки ресурси, посочи изпълнителният директор на Асоциацията.
Новата такса
Малко са българските компании, които развиват свои брандове и те трудно оцеляват. По думите на изпълнителния директор на БАТОК тепърва тези фирми ще изпитат допълнителни затруднения с въвеждането на продуктовата такса, във връзка с това, че от следващата година влиза в сила новият еврорегламент за отпадъците. Комично звучеше продуктова такса от 2 лева за чифт чорапи, при положение че можем да си ги купим за левче, коментира експертът. Според него въвеждането на таксата неминуемо ще се отрази на вътрешния пазар, защото за всяка дреха или чифт обувки ще трябва да се плаща продуктовата такса, независимо дали тя е произведена в България, или е внос от чужбина. Беловодски прогнозира, че въвеждането на тази такса ще доведе до оскъпяване на продукцията от сектора, защото фирмите ще трябва да я начисляват в себестойността й. При фирмите, които работят за износ, нещата ще са по-различни в зависимост от крайната точка на експорта и изискванията на възложителите. Всъщност при тях проблемът ще се появи основно заради големия обем нереализирана продукция, смята експертът. Допълнително негативната ситуация за сектора се задълбочава и заради отдръпването на потребители, които намаляват покупките си на облекло и обувки, посочи Беловодски. Тези дни националната статистика отчете, че през февруари на годишна база има значително намаление при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 10,8 на сто, а през януари годишният спад е бил със 17,8 на сто.
От 2019 г. има трайна тенденция към увеличаване цените на дрехите. Принос за това имат инфлацията, нарасналите енергийни разходи, както и тези за заплати, поскъпването на материалите, на някакъв етап транспортните разходи се бяха увеличи драстично, отбеляза експертът.
От продуктовата такса ще бъдат засегнати и магазините за продажба на дрехи втора употреба. Същевременно не е решен въпросът за това как да се преработва промишленият отпадък при производство на дрехи или готовите облекла, каза Беловодски и допълни, че е нужно решение на проблема, което да устройва всички участници на пазара. Проблем ще има и при сортирането на отпадъка, което значи нови инвестиции и хора и ново натрупване в себестойността на продукцията.
Кръговият текстил
Допълнително утежнение за сектора ще има и заради европейската стратегия за зелен кръгов текстил, която е насочена към премахването на така наречената бърза мода, тъй като отрасълът заема четвърто място по замърсяване на околната среда, а за ЕС се падат по 12 килограма текстилни отпадъци на човек годишно. Целта на стратегията в екологичен контекст е положителна, но идеята производителят чрез търговеца да поеме поправката на старите дрехи, все още има много въпросителни, коментира Беловодски. По думите му все още не се знае кой ще плаща този ремонт – дали това ще е за сметка на потребителя, дали на производителя, или търговеца, коментира експертът и даде пример с Франция, където държавата отделя средства за такива ремонти. В България това обаче все още не е коментирано, посочи Беловодски. Като добавим към това и новия регламент за отпадъците, по признание и на самата Европейска комисия, най-засегнатите браншове ще бъдат храните и облеклото, защото ще се наложат сериозни допълнителни инвестиции, което пък ще доведе много вероятно до затваряне на още фирми, загуба на работни места, смята Беловодски. Заради кризата и в други браншове много вероятно е тези хора да отпаднат от пазара на труда и да разчитат на държавата за обезщетения и социални помощи, допълни той. По тази причина от сектора предлагат да се въведе някаква форма на подкрепа по аналогия например с опита в Германия за така наречения допълващ доход. От бранша отчитат положителния ефект от мярката „60 на 40“ по време на ковид кризата и също виждат в нея възможност държавата да обмисли нещо подобно и сега. При всички положения на държавата ще излезе по-евтино, ако по този начин помогне на фирмите, отколкото ако се напълнят бюрата по труда с безработни на нейна издръжка, смята изпълнителният директор на БАТОК. Друга част от кадрите биха напуснали страната, но пък с отшумяването на кризата ще се появи остър дефицит на кадри, допълни той.
