Освен депутат-фантом, появил се мистериозно в обвинението срещу варненския кмет Коцев малко преди съдът да разгледа въпроса дали да го задържи под стража, имаме и институции-фантоми. Няколко дни от публичните твърдения на свидетеля по същото дело и бивш зам.-кмет на Варна Иванов, че е дал показанията си под натиск от служител на КПК.
Същевременно медията „Капитал“ казва, че от същата тази КПК контролирано са подали информация за тези показания преди да се е случил самият разпит на Иванов.
Също в публичното пространство се коментира, че въпросният свидетел по възприетата конструкция на обвинението всъщност би могъл да се яви като част от кръга на обвиняемите. Така твърденият натиск би могъл да се изразява в това натисканият сам да си прецени дали иска да бъде свидетел или обвиняем.
По принцип това би трябвало да е огромен скандал, защото касае вероятно манипулиране на доказателства по най-горещото политико-медийно дело, по което лишен от свобода към момента е лидер от опозицията и кмет на морската столица.
Обаче от „отговорните институции“ – уличената КПК и носещата отговорност и за конкретното разследване, и за потенциалното разследване на оказвана принуда на свидетел прокуратура – нищо. Същото и от на хартия контролиращия КПК български парламент, както и от на хартия контролиращите прокуратурата Висш съдебен съвет, в частност неговата прокурорска колегия, и пак парламента.
Като излезем от конкретиката на случая, използването като свидетели на потенциални обвиняеми, на които се обещава имунитет от наказателно преследване, ако свидетелстват, е голям наказателнопроцесуален проблем. Не защото по принцип не може да се използва подобен инструмент в борбата срещу организираната престъпност или властовата корупция, а защото у нас това се прави без никакви правила, изцяло в сивата извънпроцесуална зона. Имунитетът е фактически, а не се дава по разписани правила, които да включват и външен контрол на действията на даващите го.
С изненада наблюдавам последните дни как доста хора покрай този случай се изумяват, че само прокуратурата без никакъв външен контрол можела да си реши дали да направи някого свидетел или обвиняем. И по един казус фактически „най-виновният“ да се окаже процесуално само обикновен свидетел, който свидетелства без последици дори за собствената си престъпна дейност, а чрез показанията си успоредно да сготвя и някоя много по-дребна от самия себе си риба.
Ами нещата стоят точно така и това именно е концепцията за „пълния прокурорски монопол върху обвинителната функция“, която действа у нас. И която далеч не само аз критикувам като ужасно вредна за правосъдието. Само и единствено прокурорът може да реши дали, кого, кога, за какво точно престъпление да обвини и НИКОЙ вън от прокуратурата не може да му каже „Не си прав, че не си обвинил Гошо, защото имаш доказателства, че именно той е дръпнал спусъка, а си обвинил само Пешо, който му е донесъл пистолета“.
В резултат на неконтролираното си по никакъв начин отвън правомощие прокурорът съвсем спокойно може да обвини по делото само Пешо, че е донесъл пистолета на Гошо, който е натиснал спусъка, но Гошо да не получи обвинение за това, а сам да свидетелства по обвинението на Пешо.
И когато нито имаме какъвто и да е контрол по самата процедура, нито имаме някакъв адекватен управленски контрол върху институцията, която не се отчита пред никого как използва тези си на практика неограничени правомощия върху наказателното обвинение, резултатът е наблюдаваният от всички властови произвол.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
