През последните дни, наред темите с кризата с боклука в София и продажбата на „Лукойл“, централно място зае една, меко казано – спорна законодателна инициатива. Става въпрос за искането на партията на шоумена Слави Трифонов да има затвор за хора, които разпространяват информация от личния живот на дадено лице, без негово съгласие.
С пост в социалните мрежи, три ни след като стана ясно за тези скандални промени, шоуменът реши да вземе отношение по темата. И стана ясно, че целият парламент е бил впрегнат да реши негов личен проблем – писания в жълти медии за здравословното му състояние и личния му живот.
Журналисти в затвора: След младите лекари партията на Слави Трифонов се прицели и в медиите
Публикацията на Трифонов във Фейсбук започва с цитирането на заглавия, за които не е ясно дали са реални, но всички са свързани с неговото име:
„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“
„Слави в ареста заради ‘Евровизия’“
„Слави се върнал към дрогата?“
„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“
„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“
„Слави спи с малолетна“
„Слави не може да има деца“
„Слави е импотентен“
„Слави си сменя кръвта в Париж“
Макар че нарича тези медийни материали „жълти“, не става ясно също как това кореспондира със законовите промени, които са насочени към публикации, съдържащи информация от личния живот на дадено лице. Това по същество не е задължително да определя материала като „жълт“, „клевета“ или „лъжа“.
Да разбираме ли, че, прочетени през „сянката“ на законодателните промени на ИТН, горните заглавия са истина?
Вероятно, когато става въпрос за лъжи и клевети в жълтите медии, законодателните текстове трябваше да звучат именно така: „Не на лъжите!“. Макар че от това упражнение няма никакъв смисъл, тъй като вече Наказателният кодекс предвижда наказания за неверни твърдения, лъжи и манипулации по нечий адрес.
Усещането, че за личните емоционални травми на Трифонов е бил впрегнат целия парламент, не се променя с по-нататъшния „развой“ на разсъжденията. Напротив, това усещане само се задълбочава.
След изброените заглавия в медии, четем:
Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.
Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.
Е, за добро или за лошо, в България не е така.
В резюме – всеки, четящ публикацията на Трифонов, трябва да бъде уведомен, че като публична личност шоуменът и близките му са уязвени. Това, разбира се, не е нещо, което трябва да зарадва, когото и да било. Но като „държавник“, макар и незаемащ никаква публична длъжност, Трифонов продължава да разсъждава върху законовите промени в светлината (или сянката) на своя личен живот. Неговия и на близките му.
Публикацията продължава и с друг пикантен момент – не е ясно дали става въпрос за изнасяне на информация от личния живот на Трифонов, но той се обръща към „т.нар. български естаблишмънт„. Вероятно става въпрос за управляващия политически елит, каквото обикновено се разбира под „естаблишмънт„, за който разбираме, че „мрази“ Трифонов.
Това е прекалено лична информация, за която шоуменът би трябвало доброволно и без много уговорки да се запъти към затвора, както повеляват исканите законови промени, внесени от подчинените лично на него депутати, за които обаче заплатите идват от държавните пари.
Текстът продължава точно така:
И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват. Защото така ние в България разбираме свободата на словото.
Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.
Дали Трифонов говори на политическите си съюзници, или визира някакъв друг невидим враг, това остава изцяло на въображението на читателя. Това, което обаче със сигурност е ясно от такава изповед, е, че нараненото мъжко алфа его струва повече, отколкото това да създаваш вулгарни и глупави шегички, песни и скечове. За първото е достатъчно обосновано да впрегнеш най-върховната институция в държавата – Народното събрание, което, от хора като Трифонов и неговото обкръжение, е на първо място по доверие само на хартия – в Конституцията.
