Изложба с творби на Борис Димовски (1925 – 2007) беше официално открита снощи в Къщата на Верен Стамболян, намираща се в Стария град на Пловдив. Тази експозиция, част от колекцията на Общинския институт „Старинен Пловдив“, отбелязва столетието от рождения ден на изтъкнатия художник.
„Общинският институт представя ок. 25 негови произведения, като за някои от тях са изложени по две или три творби. Основният акцент е върху карикатурата – рисунки с туш или флумастер, а някои от тях са извеществени с пастелни цветове, които придават простота и елегантност. В експозицията е демонстриран и параван, украсен с рисунки на платно“, сподели Анжелина Янакиева, уредник в Къщата на Верен Стамболян, пред БТА.
Според нея, множеството изображения показват лица и фигури от средите на ОИ „Старинен Пловдив“ от този период, както и сцени от Стария град. Някои от посетителите вероятно ще разпознаят известни личности от това време, сред които художници, писатели и общественици като Йоан Левиев, Димитър Киров-ДиКиро, Павел Матевски и Георги Божилов-Слона, добави тя.
„Тази проява може да се интерпретира и по друг начин – правим една среща с концепцията за безсмъртие. Обикновените хора живеят в триизмерния свят, докато само най-забележителните творци съществуват и в четвъртото измерение, мярката на духа. В това измерение времето и пространството надхвърлят физическото им присъствие“, коментира Красимир Димовски, племенник на художника, по време на откритие.
Според него, Борис Димовски е оставил безброй карикатури, над 200 илюстрации на книги, стенописи и графики. „Но той също така създаде спомен за уникална индивизуалност, нещо, което се среща рядко сред творческите хора. Както казва известен български мислител – в България има много таланти, но комбинирането на талант и характер е изключително рядко“, отбеляза той, подчертавайки, че при художника това съчетание е било от съществено значение. „Неговият талант и характер, които му позволиха да защитава своята свобода и истина, са безценни. Както е казал Пикасо, ако имаш само една истина, не можеш да получиш ябълка, нарисувана по сто различни начина от сто различни художника“, добави Красимир Димовски.
Той посочи, че Борис Димовски е проявявал неприемливост към всякакви диктаторски и авторитарни форми, и е отстоявал правото си на свобода. „Той плати висока цена за присъствието на мнения и индивидуалност. Създаде много врагове, но също така и приятели и завистници“, добави той.
По време на събитието беше показан и документалният филм „Борис Димовски, несъгласният“, в присъствието на сценариста Калин Николов.
„Благодаря, че имам възможност да бъда тук, на това красиво място и в този чуден момент, под това прекрасно небе, за да представим филм за един от най-значимите представители на българската култура през последните петдесет години“, коментира Николов пред аудиторията.
Той разказа за събития от живота на автора и за развитието на културните процеси в България след втората половина на 20-ти век. Като секретар на секция „Графика“ и партиен секретар на Съюза на художниците, Борис Димовски промени атмосферата в организацията. Той е илюстрирал множество смели книги и е участник в забранения по онова време вестник „Литературни новини“, помагайки на много творци да получат легален статус.
„Когато говорим за Борис Димовски, трябва да акцентираме на един гражданин, който цени нещата в името на изкуството, а не заради властта. И крайният резултат е, че властта трябваше да се съобразява с него“, заключи Николов. „Надявам се той да не ни наблюдава, защото никой от нас не може да го представи; времето, историята и духът на нацията го представят“, допълни той.
Борис Димовски е известен като майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Той оказва значително влияние върху развитието на българската карикатура през втората половина на 20-ти век. Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово. Работи като художник в периодичните издания „Труд“ и „Стършел“, а също така е редактор и художник в Българската национална телевизия, участвайки в предаването „Всяка неделя“ по време на живото рисуване.
Димовски е илюстрирал над 200 книги за деца и възрастни, включително и сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“ на Радой Ралин, който предизвика контроверзии през 1968 г. заради своята илюстрация на свинска опашка, която Тодор Живков разпозна като свой подпис. Работата му обхваща и театрални проекти. Почива на 26 март 2007 г.
