Изложбата показва как изкуствата от Китай и Япония навлизат в България до края на ХХ век, съобщават от Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Откритие ще се проведе днес, 29 май, под кураторството на Красимир Илиев.
Експозицията демонстрира влиянието на китайското и японското изкуство върху българските творци, разглеждайки развитието на познанията за тези две култури, което започва с печатните издания на български, появили се в столицата на Османската империя.
Образите от Изтока стигат до нас чрез паравани, а импресионизмът вдъхновява много български автори, включително Никола Петров. Сецесионът принася нови стилове, а след Първата световна война духът на мимолетността завладява умовете в 20-те години, но утихва в следващото десетилетие. Творчеството на Иван Милев е ясен пример за този процес, тъй като той носи дълбоко в себе си естетиката на Изтока. Познанията за двете култури се разширяват благодарение на преводите на Никола Джеров и интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се чува фразата „българите са японците на Балканите“, но тя изчезва след деветосептемврийския преврат.
Признанието на Китайската народна република води до нови преводи на руски книги, тъй като в България никой все още не разбира йероглифи, и провеждане на изложби с пропаганден характер. През 50-те години художници като Стоян Венев и Дечко Узунов правят дълги пътувания до Китай, връщайки се с впечатления, скици и дарени произведения от колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, последвани от Владимир Овчаров, учат в академиите в Пекин, за да усвоят техниката на туша и движенията на четката.
През 1963 г. японски графици с революционен дух организират втора изложба в София. Същата година разривът в отношенията между Китай и СССР охладнява клетвите за вечна дружба между българите и китайците. Постепенно японската литература и изкуство запълват празнотата в сърцата на българите, вдъхновени от културата на Изтока, процесът продължава до 1985 г., когато контактите с Китай са възобновени и в Националния исторически музей се организира изложба с класическа китайска живопис, отбелязват от СГХГ.
През 80-те години се увеличава броят на книгите с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се обогатяват с укийо-е. Във Варна започва биенале на графиката, където японските автори получават награди. Дните на японската култура, стартирали в началото на следващото десетилетие, се утвърдиха като ежегоден форум за представяне на различни изкуства. В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство се организират изложби, които за първи път представят китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е белязан от увеличаваща се взаимодействие, с все по-чести посещения на български художници в Япония, като Стоян Цанев, който води по брой на самостоятелните си изложби, следван от Захари Каменов.
