Изложбата, наречена „Скрит модернизъм“, ще бъде открита утре, на 4 септември, в музея „Леополд“ в австрийската столица, съобщава агенция АПА.
Тази експозиция се съсредоточава върху езотеричните философии и движения от началото на 20-и век, които цели да създадат „нов човек“, противопоставяйки се на доминиращия рационализъм на епохата, информират от музея.
Основният акцент на голямата изложба за есента не е върху стилистиката, а върху културната история на време, изпълнено с усещания за промяна. Тя подчертава личности, които оспорват материализма, доверяването на науката и концепцията за напредък. Проучените фигури включват окултисти, спиритуалисти, социални реформатори и гурута от проторасистки среди.
Кураторите Матиас Дусини и Иван Ристич акцентират, че различните визии за „новия човек“, създадени като контрапроект на хиперрационализма, по-късно стават основа за фашистките движения. „Изложбата цели да илюстрира именно тази сложност“, пояснява Дусини. Общата нишка, свързваща много от тези движения, е философията на Фридрих Ницше и музиката на Рихард Вагнер, възприеман едновременно като миротворец чрез „Парсифал“ и като предшественик на вегетарианството.
„Не сме на ничия страна, а показваме разнообразието на епохата“, отбелязват кураторите. Те акцентират на т.нар. оф-движение, което обединява феминистки идеи, антиколониализъм, защитници на животните, заедно с националистически и антисемитски нагласи. Един от основните представители е художникът Карл Вилхелм Дифенбах, който не само въвежда нови художествени концепции, но и основава комуна. „Комуната Дифенбах е нещо като първоначалната основа на модерността“, коментира Дусини. Тук присъстват ясновидци, социални реформатори като Мари Ланг и спиритуалисти като Гертруда Хонзатко-Медиз.
В стилово отношение, изложбата предлага удивително разнообразие: минималистичните абстракции на Ерих Малина съжителстват с експресионистичните и колоритни творби на Георг Юнг, заедно с тъмните визии на Дифенбах. Вдъхновените от Вагнер картини на Ханс Макарт са изложени до сецесионистите, които защитават концепцията за „Gesamtkunstwerk“ (или „Цялостно произведение на изкуството“). Авторматори като Рихард Герстл и Егон Шиле също са включени. „Целта е да се подчертае как различните явления взаимодействат помежду си“, обобщава Иван Ристич.
