В последните години изкуственият интелект (AI) прекрачи прага на научната фантастика и влезе в най-неочакваните територии – включително в света на изкуството. Генерирани картини, поезия, музика, дори филми, създадени с помощта на алгоритми, предизвикват не просто възхищение, а и дълбоки философски, етични и естетически въпроси. Може ли машината да бъде творец? Или е просто сложен инструмент?
Когато алгоритъмът рисува
През 2018 г. картина, генерирана от алгоритъм, наречен GAN (Generative Adversarial Network), бе продадена на търг в Christie’s за над 400 000 долара. Произведението носеше подпис „min G max D Ex[log(D(x))] + Ez[log(1 – D(G(z)))]“ – математическо уравнение вместо име на художник.
Софтуери като DALL·E, Midjourney и Stable Diffusion създават изображения по текстови описания. ChatGPT, Suno или AIVA генерират песни, а Runway ML – видео. Някои от тези творби вече участват във фестивали, печелят конкурси, дори се представят в галерии. Но… това изкуство ли е?
Инструмент или автор?
Критиците на AI в изкуството подчертават, че машините не разбират нито контекст, нито емоция. Те не преживяват, не страдат, не се вдъхновяват. Това, което наричаме „творчески процес“, е за тях просто изчислителна трансформация на данни – дори и резултатът да изглежда впечатляващ.
Според тях изкуството е акт на човешко изразяване, а машината може само да имитира вече съществуващото. „AI няма душа,“ казват традиционалистите.
От другата страна стои тезата, че инструментът не определя стойността на творбата. Фотографията, когато се появява, също е била заклеймявана като „неистинско изкуство“, защото не се рисува „на ръка“. Същото се е случвало с дигиталните медии, електронната музика и дори синтезатора.
Къде е човешкият принос?
В повечето случаи AI не създава сам, а работи по зададена посока от човек. Артистът избира стил, насоки, ключови думи, редактира резултата, подбира, интерпретира. В този контекст AI може да се разглежда като съвременна четка – сложен, но зависим от човека инструмент.
Появява се и нов тип артисти – куратори на алгоритми, които не създават изкуството ръчно, а моделират средата, в която то възниква. Това изисква нови умения, включително програмиране, генеративно мислене и разбиране на данните.
Опасностите: авторски права и оригиналност
Един от най-големите спорове е въпросът за авторството и интелектуалната собственост. AI моделите „учат“ върху милиони произведения на реални хора – без тяхно изрично съгласие. Това поставя етичния въпрос: ако един AI „вдъхновен“ от Бекет, Пикасо или Бьорк създаде ново произведение, кому принадлежи то?
В някои страни (като САЩ) съдилища вече отсъждат, че произведения, създадени изцяло от AI, не могат да бъдат защитени с авторски права. За да има защита, трябва да има човешка намеса.
Нова ера на сътрудничество
Вместо да противопоставяме „изкуствения“ и „естествения“ творец, може би по-полезно е да приемем, че навлизаме в нова ера на хибридно творчество.
AI може да разширява възможностите на артиста, да го вдъхновява, да му предоставя неочаквани гледни точки. Визионери като Брайън Ино, Refik Anadol или Holly Herndon вече създават изкуство, което не би било възможно без алгоритмичния партньор.
Заключение: творчество ли е, ако е от машина?
Може би въпросът е неправилно зададен. Не става дума толкова кой създава, а какво преживява публиката. Ако една AI-генерирана картина трогне, разсмее или провокира, тогава тя изпълнява основната функция на изкуството.
Истинският творец, в крайна сметка, не е нито човекът, нито машината, а връзката между тях.
