Изминаха седмите поредни избори за Народно събрание, но в края на тази седмица предстои и друг избор, не по-малко важен. На 12 ноември изтича мандатът на четирима конституционни съдии. Двама от тях са назначени от президента (проф. Мариана Карагьозова, Филип Димитров), един – от парламента (Константин Пенчев), и един от съдебната квота (Таня Райковска).
Конституционните съдии имат девет годишен мандат. В последните години Конституционният съд (КС) се превърна в изключително важен фактор, който в голяма степен може да повлияе на различни политики в държавата и за това не е без значение кой влиза в него.
Малко повече от две седмици преди изтичането на мандата, нито от президентството, нито от парламента са направили постъпки за попълването на освобождаващите се места. Съдебната квота в КС обаче, е напът да се попълни навреме.
Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) – Галина Захарова и Георги Чолаков, свикаха Общо събрание на двете съдилища на 1 ноември.
От дълго време между двете върховни съдилища се спазва джентълменско споразумение – при всяка ротация ВКС и ВАС да се редуват при излъчването и избирането на кандидат.
Сега е ред на ВКС да издигне кандидат, който да бъде подкрепен от мнозинството върховни съдии. Последното попълнение от съдебната квота беше съдия Соня Янкулова от ВАС.
В публикация на Lex.bg от 8 октомври се сочат трима потенциални кандидати от ВКС – председателят на Търговската колегия Евгений Стайков, съдията от Наказателната колегия Галина Тонева (бивш зам.-главен прокурор) и съдията от Гражданската колегия Светлана Калинова.
Съдии потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че това ще бъдат трите кандидатури за нов конституционен съдия.
Източници на „Съдебни репортажи“ от съдебната система обаче сочат, че сред съдиите има сериозно опасение, че този път джентълменското споразумение няма да се спази и може да бъде „счупено“.
Влиянието на Георги Чолаков сред съдиите във ВАС е огромно
и не е изключено от съда масово да гласуват за посочен от него кандидат.
Аритметично погледнато подобен обрат е напълно възможен. Официална справка от ВКС сочи, че в момента съдиите, които имат право на глас в Общото събрание на двете върховни съдилища, са 95 – това е броят на титулярите в съда, тъй като командированите съдии не гласуват. На запитването на „Съдебни репортажи“ от ВАС отговориха, че по щат съдиите там са 102.
Това на практика означава, че съдиите от ВАС биха могли да обърнат избора, тъй като гласовете оттам ще са повече. И това не е случайно.
През септември Съдийската колегия (СК) към Висшия съдебен съвет назначи 17 нови съдии във ВАС след проведен конкурс за повишаване. Не така гладко обаче се развиха нещата в конкурса за 13 съдии в Гражданската колегия на ВКС.
Класирането за двата конкурса излезе през юни – за ВАС – на 11 юни, за ВКС – на 13 юни. Но и до този момент Съдийската колегия не е назначила спечелилите конкурса за ВКС.
Част от съдиите от ВКС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че забавянето се свързва именно с избора за конституционен съдия. Липсата на решение на СК по конкурса за ВКС дава числено преимущество на гласовете от ВАС, които ще определят следващия член на КС от съдебната квота.
Поведението на СК и двойният стандарт, който мнозинството там, лоялно на председателя на ВАС Георги Чолаков, демонстрира по отношение на конкурсите във ВАС и ВКС, също подкрепят подобна хипотеза.
Точката за конкурса за ВКС бе внесена за разглеждане на заседанието на СК на 8 октомври. Докладва я Вероника Имова и казва, че в СК са получи възражения от двама участници – Даниела Христова от Окръжен съд – Варна и Милен Василев от Апелативен съд – София. Имова казва, че акцент във възраженията е твърдението, че конкурсната комисия не е била безпристрастна при оценяването на кандидатите.
Причината била, че част от членовете на комисията са правораздавали в един състав с командировани съдии, които са участвали в конкурса. Според подалите възражения, тези членове на конкурсната комисия трябвало да си подадат отвод, но не го направили.
Ето защо тя предлага да се изиска справка от ръководителя на Гражданската колегия на ВКС Мими Фурнаджиева има ли участие на членове на комисията в съдебни състави с командировани магистрати, които едновременно участват като кандидати в конкурса.
Имова обяснява, че така щели да се изключат всякакви съмнения за независимостта и безпристрастността на комисията.
Проблемът обаче е, че до този момент в практиката на СК нито веднъж кадровиците не са обсъждали подобни основания – наличието или не на основания за отводи, свързани с конкурсната комисия, а такива твърдения и възражения са постъпвали и друг път.
Никога не сме преценявали кой член на комисията или на колективен, решаващ орган следва да си направи отвод. Ние да предполагаме или да считаме, че е имал основание за отвод извън посочените в съответния приложим закон? Винаги сме били на позицията, че самоотводът е въпрос на лична преценка“, казва Атанаска Дишева, цитирана от Lex.bg.
Тя прави предложение колегията да приложи по точката два документа. Единият от тях е решение на ВАС по дело, касаещо конкурса за повишаване във ВАС, с което са приети за неоснователни възраженията, че членове на конкурсните комисия не бива да оценяват командировани кандидати в конкурса.
Вторият документ е решение на КС – 6/2011 година, свързано с отводите на членове на ВСС. Дишева казва, че това е вторият конкурс за повишаване в общите съдилища, който или няма да приключи, както се предлага от КАК, или ще се наложи разместване на класирането.
„Съдебни репортажи“ вече писа за първия конкурс – за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища, за който мнозинството във СК направи опит да бламира класирането. Още в началото на разглежданата точка именно Георги Чолаков дава тон на мнозинството, като казва, че неговото предложение е конкурсът да се върне на етап – избор на конкурсна комисия.
По отношение на конкурса за повишаване във ВКС думата взима и председателя на съда Галина Захарова, която казва, че процедурата е напът да се превърне в прецедент.
Захарова казва, че е подготвила доказателства за участието в съдебни състави на членове на комисията по дела със съдии, които участват в конкурса. Но заради изказаните съмнения в равнопоставеността на процедурата, тя ще подкрепи предложението за изискване на справка. „Комисията понася повече, отколкото е нормално от допустимото при участието им по силата на жребия в една конкурсна процедура“, казва още Захарова.
В крайна сметка СК отлага точката, докато постъпи справката от Гражданската колегия на ВКС. На следващото заседание обаче точката отново не е разгледана, тъй като поисканите материали постъпват твърде късно и членовете на СК не са успели да се запознаят с тях.
На практика това развитие оставя щата във ВКС оголен с 13 съдии, които иначе, ако СК ги беше назначила, щяха да имат правото да гласуват за нов конституционен съдия. Но дори и опасенията на съдии от системата, че е възможно от ВАС да издигнат собствен кандидат да не се сбъднат, то изходът от гласуването за член на КС от съдебната квота, отново ще зависи от гласовете от ВАС.
Източници на „Съдебни репортажи“ от ВКС обясниха, че вероятно гласовете от съда ще се разпределят между тримата кандидати. Така, съдиите от ВАС, ако получат „инструктаж“ да гласуват за точно определен кандидат, ще предопределят крайния резултат. Съдии коментираха, че този кандидат вероятно ще бъде посочен от Чолаков, респективно ще дължи избора си на волята на председателя на ВАС.
Текстът е публикуван в специализирания портал „Съдебни репортажи„.
