Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.
– Г-н Николов, как очаквате да се развият изборите в Република Северна Македония. Кой ще победи на предстоящите президентски и парламентарни избори?
– Трябва да се направи разграничение между президентските и парламентарните избори. Защото за първи път в албанския блок има опозиционна фракция – това са група от партии, които са насочени повече към приятелство с Албин Курти, премиерът на Косово, и са до известна степен под негово влияние.
Така че има нов играч и в президентските, и в парламентарните избори. Докато по-рано албанският блок беше съвсем отделно и се разчиташе на него в определен момент как и коя партия да го привлече.
Например 1992 година, когато беше изборът на Борис Трайковски, той също, както Пендаровски, беше много назад след тогавашния кандидат на СДСМ Тито Петковски. Но албанците гласуваха за Борис Трайковски и неговият процент надвиши значително много резултатите на кандидата на СДСМ.
В момента все пак имаме някакво различие, доколкото се отнася до структурата в македонското политическо пространство. И от това как ще гласуват албанците на следващия кръг за президент, пък и на парламентарните избори, до известна степен също може да се предскаже какво ще бъде представянето на двамата кандидати за президент, а и за политическите формации.
Другият момент е, че ВМРО-ДПМНЕ, в лицето на своя председател Християн Мицкоски, направи една среща с опозиционния албански блок и дори ми се струва, че договориха някакво съвместно участие на изборите и за президент, и за парламент. Така че, в случая с тазгодишните избори, това е нов момент – албанската опозиционна фракция.
– В този смисъл, накъде очаквате да се наклонят везните?
– Смятам, че нагласите и всички социологически изследвания до момента показват висок процент на г-жа Гордана Силяновска-Давкова, кандидат за президент на ВМРО-ДПМНЕ. Ако албанският блок – и едните, и другите бойкотират, може би ще се стигне до втори кръг на президентските избори. Защото няма да има достатъчно – 50%, които са необходими на кандидата да спечели изборите.
– Какво е значението на тези избори за България и може ли да очакваме промяна на отношението спрямо страната ни?
– В България трябва да сме наясно, че независимо кой ще бъде новият македонски президент, кой ще бъде премиер, коя партия ще има повече депутати в парламента, антибългарската мантра ще се запази. Това е генезисът на македонизма, който, чрез Титовото етноинженерство, превърнаха македонските българи в един нов елемент.
Но, тук трябва да направим едно разграничение. От една страна, цялата учебна програма от първи клас, дори от детските градини, там се внушава, че основният враг на македонците са българите.
Това е т.нар. сръбска, високошовинистична стратегия за отчуждаване на македонските българи от техния родов корен. Това е известно. Но генезисът на този сръбски проект датира от 1860 година. Той има различни етапи в развитието си.
До 1941 година на македонците се гледаше като на южносърбиянци, тъй като Македония беше окупирана от Сърбия тогава. Македонизмът в този период беше преходна фаза от българи към сърби. Този момент беше възприет и от коминтерна през 1944 г., а след приключване на Втората световна война през 1945 година, той стана официална държавна идеология и с огън и кръв бяха накарани основната маса да приемат тази идентичност.
Трябва да е знае, че Титовият етно-идеологически проект действа вече 80 години. От една страна, тези хора, които са на власт, те фактически са синове и внуци на хората, които бяха най-верни на Титовата стратегия за Македония и които по този начин направиха някаква кариера.
Както, да речем, бившият президент на Македония и премиер, председател на техния Социалдемократически съюз, Бранко Цървенковски. Това са бившите македонски комунисти, които се преименуваха на социалдемократи. Цървенковски е син на човек, който е свързан със сръбските тайни служби.
Трябва да отворим една скоба и да кажем, че ВМРО-ДПМНЕ, когато се създаде, на нея всички просръбско ориентирани хора, гледаха като на пробългарска партия. До момента, в който Никола Груевски оглави тази партия, и той за няколко години я преориентира и тя стана сега по-сърбоманска, отколкото са бившите комунисти.
По съдържание и същество няма никаква разлика кой ще бъде в момента на власт там.
За България има един плюс. Това е т.нар. „френско предложение“ и преговорната рамка, в които има няколко точки.
Първото, което най-много плаши този елит и тази т.нар. „скрита държава“, е вписването на българите в Преамбюла на македонската конституция.
В края на април бившият президент на тяхната академия на науките и изкуствата акад. Любчо Коцарев, излезе със статия във в. „Нова Македония“, в която той извади като най-голяма опасност вписването на българите в конституцията.
За да се разбере, че не само тези, които са привърженици на СДСМ – в момента управляващата партия, които с европейска лексика се опитват да се представят като хора, които подкрепят всички европейски ценности. Но те, когато стане дума за смяна на конституцията, те също вече започнаха да представят нови изисквания.
Давкова, в едно от интервютата си в предизборните дни, каза, че конституцията не е телефонен указател, за да се сменя постоянно. ВМРО-ДПМНЕ са категорични, че не трябва да се допуска – те използват словосъчетанието „бугарски диктат“, и смятат, че конституцията се сменя под диктата на България.
Въпреки всичко, тази нова преговорна рамка за Македония чрез предложението на Франция, македонизмът, начина по който видни представители на интелектуалния елит в Скопие интерпретират това, те са уплашени. Те смятат, че ако се приеме вписването на българите в преамбюла, след 20 години българите ще искат да бъдат министри и да управляват.
– А какво е отношението на македонците – на обществото и политическия елит, към Сърбия и Руся и като цяло отношението им към войната в Украйна?
– Тяхното отношение към тези теми, е това, което казах в началото. 160 години има промиване на мозъците с всички възможни допустими и недопустими средства да се отчуждят от корена си тези хора.
След Втората световна война, когато Македония остана като самостоятелна република в рамките на Република Югославия, тогава беше наложен този диктат. От учебната система, до радио и телевизия – всичко това всеки ден се говори, че най-големите врагове са българите.
Например Любчо Георгиевски, който е един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ, преди години издаде своя мемоарна книга. В нея има отделна глава за „Бугарското прашяне“ (Българският въпрос), в която той казва: „Аз като ученик бях постоянно облъчван с омраза към България. Като войник постоянни ни втълпяваха, че България всеки момент ще ни нападне и ние трябва да сме готови за отбрана. Но когато отидох да следвам в университета, мой приятел ми каза, че най-близкият народ на Балканите ни са българите. Аз изпаднах в шок“. Това са думи на Георгиевски, който като дете е ходил с шило да дупчи гумите на автомобили, които са с българска регистрация, за да си отмъсти за това, че българите са най-големия им враг.
Ние в момента се сблъскваме с всичките натрупвания на тази пропаганда и това с още по-голяма настойчивост се защитава от върхушката, която, все пак, на базата на евроатлантическите стремежи на Македония, започва да се клати. Това нещо те го разбират като най-ужасен страх за съдбата на техния идентитет.
Но тук е мястото на българската дипломация и това как тя си върши работата.
– Особено в годините на политическа турбуленция у нас…
– Тези турбуленции в България рикошират върху хората, които имат българско самосъзнание там. Те нямат опора.
Аз имам идея, която постоянно я споделям с хората България трябва да създаде едно висше учебно заведение за подготовка на управленски кадри. България като географско местоположение и като геополитически обект има много неща, които трябва да се изучат.
Генезиса на нашите отношения с всичките съседи, с великите сили, и подготвени хора да управляват.
Виждате, че в предизборните надпревари всеки говори как да спечели гласоподавателите си. Външната политика, сложните отношения със сърбите, с Гърция, Турция… Освен това инфраструктурата в посока изток-запад. Това е стратегията на Гърция и на Сърбия да се осуетява всяка инфраструктура в посока изток-запад.
Китай инвестира големи суми за скоростна железница Будапеща-Белград-Ниш-Скопие до Игуменица, в Гърция. Това е стратегически ход отново за неглижиране изграждането на коридор 8 – от Черно море до Адриатика.
