Иван Начев е политолог, експерт по политическа интеграция на Европейския съюз. Завършва „Политология“ в СУ „Свети Климент Охридски“, специализира европейска интеграция в Центъра за европейски изследвания и в Центъра за европейско управление на Университета в Нотингам, Великобритания. От 1993 година е преподавател в депратамент „Политически науки“ на Нов български университет. Бил е директор на единственото в България списание за политически анализи и прогнози „Български наблюдател“, главен редактор на списание “Политически анализи”. Член е на: Българската асоциация по политически науки, Асоциацията за европейски изследвания (ECSA) и на Екип Европа към Представителството на Европейската комисия в България.Има редица публикации в областта на политическата интеграция на Европейския съюз, изследването на политическите елити и развитието на креативните икономики на страните – членки на ЕС, на български, английски, френски и турски език.
– През последните месеци повечето анализатори и политолози не предвиждаха да има предсрочни избори и че ротацията на правителството ще бъде успешна. Сега ситуацията е коренно различна – какво се счупи през последните седмици?
– Много неща се счупиха. На първо място се счупи доверието, дотолкова доколкото то съществуваше и беше сравнително крехко. Счупи се, защото тези, които трябваше да получат премиерския пост – в случая ГЕРБ-СДС, промениха изобщо голяма част от предварителните договорености.
Още в самото начало, когато се появиха тези неща, ние видяхме, че не става въпрос само за регулаторите. Ставаше въпрос за много по-голяма промяна, защото една ротация, означаваше да има ротация и в министерските кресла, заместник-министрите, ротация на областните управители, на заместниците им – тоест, нямаше как ние да очакваме да се сменят само две персони, както предварително се смяташе.
Освен това, помните, че тази ротация предвиждаше и смяна на председателя на парламента, която също не се случи в този няколко месечен мандат.
Второ нещо, което стана, е, че всяка една от страните направи всичко възможно, за да изгори, колкото е възможно повече мостове в преговорите, отколкото да направи обратното – да създаде предпоставки да се случи тази ротация.
Така че, тези две неща вкупом доведоха до крайния резултат, който са очевидно предсрочните избори, освен ако не допуснем, че има все пак една малка вероятност да се състави правителство с един трети мандат. Но зависи на кого ще бъде даден мандатът.
Очевидно, ако БСП получи мандата, ще го върне. ДПС също заявиха вече, че трябва да се отива на избори. Единствено „Възраждане“ казаха, че ще се опитат да изпълнят мандата – не че изглежда изпълнимо, но малко или повече отклонява нещата във времето.
– Това, че може би няма време за избори „2 в 1“ го намекна президентът Румен Радев при връчването и съответно – връщането на мандата на ПП-ДБ. Коя е по-благоприятната теза за избирателите и партиите – избори „2 в 1“ или поотделно?
– Към момента ние не виждаме готовност за избори „2 в 1“. Проблемът е, че ако има избори близо едни до други, това ще доведе до ниска избирателна активност или на едните, или на другите, тъй като много трудно ще може да се мотивира избирателят и той да отиде веднъж на европейски и веднъж на национални избори.
Още повече, че в България традиционно подкрепата на европейски избори от страна на нас, като избиратели, е сравнително ниска. Все още не сме политически узрели да разберем каква е политическата роля на българските евродепутати там. Много повече гласуваме на национални избори.
От друга страна, вие виждате, социологическите проучвания сочат, че при едните избори едната коалиция ще има превес, при другите – превесът ще е на другата политическа формация.
Като цяло проблемът за нас е, че картината няма много да се промени. Ние няма да отидем с някаква нова структура на парламента – може би ще влезе една нова партия или ще излезе друга, но така или иначе ние ще се нуждаем от коалиционно правителство.
В общи линии недоверието няма да се стопи в резултат на това, което наблюдавахме през последните две седмици. Тоест, ние юни месец ще отидем на един нов парламент в една ситуация, за която казват някои колеги – още от същото.
Аз не виждам голяма възможност да се състави управление, което да няма коалиционно споразумение, на което то да стъпи, каквото беше това управление.
Политическата практика на ГЕРБ-СДС, в лицето и на Бойко Борисов, показва, че те винаги са бягали от такива коалиционни споразумения. Те не обичат такъв тип споразумения.
В известен смисъл ситуацията е патова. Ясно е, че тези две формации самостоятелно не могат да съставят правителство. Ясно е също така, че само те двете пак много трудно да съставят правителство. Ясно е, че ДПС от години е незаобиколим политически фактор.
За „Продължаваме промяната“, а и за някои други партии, трябва да бъде една азбучна истина, защото ДПС не само има трайно присъствие в българския парламент, но винаги има и едно сравнително добро влияние. Подкрепяше стремежа за реформи на последното управление…
Тоест, ако се мисли, трябва да се мисли в един по-широк контекст, защото няма логика вие да искате аз да ви подкрепям, когато става въпрос за законодателство, а когато става въпрос за управление, аз да не мога да участвам в управлението.
Задължително всяка една от трите партии и коалиции трябва да преосмислят позициите си, но аз не съм голям оптимист, че това ще стане автоматично.
– Как гледате на един такъв прокрадващ се сценарий – за още едни предсрочни парламентарни избори в края на годината и едно дълго управление на служебни правителства, които обаче не са доминирани от президента и с премиери, които ще имат някаква политическа окраска? И с други думи – такъв развой на събитията устройва ли ГЕРБ и ДПС?
– Устройва ги, но това са краткосрочни сметки, защото, в крайна сметка тук ще бъде важна и ролята на президента. Президентът не може до безкрай да се оправдава с Конституцията.
Преди го обвинявахме, че той носи отговорност за назначаваните от него служебни правителства. Както виждаме и сега, той като че ли се опитва да избяга от това, прехвърляйки отговорността на други. Но това също зависи и от него, каква роля той ще играе и доколко интересите на президентската институция няма да се сблъскат с интересите на другите две партии и коалиции.
Разбира се ПП-ДБ са трън в очите и на президента, и на ГЕРБ-СДС – Бойко Борисов никога няма да им прости, че го арестуваха и искаха да го вкарат в затвора. Ясно е, че тази омраза няма да бъде преодоляна лесно, ако изобщо бъде преодоляна.
Въпросът е свързан с политическото влияние върху различните сектори, върху парите, които идват от ЕС и разбира се, върху регулаторите – термин, който влезе в употреба в последните няколко седмици. Това ще е проблемът и разбира се, имената, когато ги видим.
Защото, макар и тези хора, които в момента се спрягат за служебни министър-председатели, да се свързват по една или друга причина с ГЕРБ, то все пак е важно какъв тип хора ще влязат в изпълнителната власт – дали там ще има хора, които разбират от това, за което са поставени там, или те са сложени, за да изпълняват политически поръчки.
– Валиден ли ви се струва един такъв развой с още едни предсрочни парламентарни избори до края на годината?
– Теоретично – да. Но това, пак казвам, много зависи от нагласите на политическите елити, защото те може да разиграват тази карта дълго време.
Може и обратното да стане. Изборите при всички случаи ще бъдат в началото на лятото. Това означава да има един парламент, който да се опитва да движи нещата по друг начин. Виждате, че президентът през последните няколко години, поради това, че ние имахме много избори за толкова кратко време, видяхме различни ситуации.
Имаше ситуации, в които той бързаше да върне мандата. Имаше ситуации, в които бавеше връчването на мандат, което пък даваше възможност за преговори.
– Макар и да е клиширано – очаква ни едно горещо политическо лято…
– Да се надяваме, че няма да е чак толкова горещо, защото тези събития ще повлияят на двата основни външнополитически приоритета на България – приемането в Шенген и в еврозоната. Разбира се, те ще повлияят и върху формирането на новата Европейска комисия, върху избора на българския еврокомисар…
Тоест, като граждани и като държава ние не печелим с това, което става до момента, защото и нашите външнополитически партньори не виждат в нас някой стабилен партньор, с когото да водят преговори по възлови теми. Цялата тази турболентност се отразява и в липсата на доверие у тях към нас.
