Години наред Тошко и менторът му Слави Трифонов заливат българската публика с пошъл хумор и безвкусни подигравки, които нямат нищо общо с добрия вкус и обществената отговорност. В неистовото си желание да се харесат на простолюдието, те очерниха стотици достойни хора. И някои от тях успяха да ги осъдят.
Последният такъв случай бе с песента за Лена Бориславова. Дори българският съд, често търпелив към клеветите в публичното пространство, призна песента за уронваща личното достойнство и отсъди, че това е не просто политическа сатира, а груб опит за съсипване на репутацията на една млада жена в политиката.
Подобен случай се разигра и вчера. В типичния си просташки стил Тошко Йорданов нападна младите медици, които настояват за по-добри условия на труд и достойно заплащане.
Ето какво каза той:
„Отидете в Италия – платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия, и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди – желая ви успех! Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи – колкото може да си позволи държавата.“
Този път обаче последва сериозен обществен отпор – първо от парламентарната трибуна, където представители на ПП–ДБ реагираха остро, а след това и от редица политици, обществени фигури, журналисти и медии.
И този гняв е напълно оправдан. Не е нормално в България младите лекари да получават по-ниски заплати от младите полицаи или шофьори в градския транспорт. Иронично е, че същата тази коалиция, към която принадлежи Тошко, наскоро вдигна възнагражденията на полицаите с над 50%, без да ги праща в Сицилия или да им налага 36-часови дежурства. Същата коалиция не изгони и шофьорите на градския транспорт, които блокираха столицата за няколко дни миналия месец и които се опитваха да изнудват кмета и общината.
На фона на пълния разпад и нуждата от реформи в здравеопазването, недостига на медицински сестри и лекари, мизерните условия за работа – този човек, част от управляващите, си позволява арогантно и унизително отношение към най-младите в една изключително важна, отговорна и достойна професия.
С такова поведение на българските политици една съвсем нова вълна млади лекари е напълно възможно да напуснат България, омерзени от отношението към тях.
И все пак…
Ако има гняв сред младите медици – той трябва да бъде насочен не към обществото и към българския данъкоплатец, който им плаща образованието, а към истинските виновници: директорите на болници, здравния министър (който също е от партията на Тошко ИТН), управителите на НОИ и други високоплатени чиновници, които получават десетки и стотици хиляди левове месечно, докато за младите в системата остават само жълти стотинки.
Истината е, че българският данъкоплатец внася в здравната система предостатъчно. Здравната финансова рамка за тази година е предвидила 9,47 млрд. лева, с над 1,3 млрд. лева повече от заложените през 2024 г. Но тези средства биват умело „усвоени“, без да стигнат нито до младите лекари, нито до сестрите, нито до пациентите.
Именно затова изтичането на кадри е толкова опасно. Когато млади лекари, обучени с публични средства, напуснат страната в търсене на по-добро бъдеще, България не просто губи инвестицията в тяхното образование – тя губи бъдещето си. Това са хора, които трябва да лекуват нашите родители, нашите деца и нас самите. Всеки напуснал лекар е още една затворена болнична стая, още един пациент, който няма да получи навременно лечение, още едно дете, родено в болница без достатъчно персонал.
Вместо да се търси сметка на младите, които бягат, обществото трябва да изисква отговорност от тези, които ги гонят – с мълчание, бездействие или унижение. Защото не е патриотизъм да останеш в страната въпреки всичко. Патриотизъм е да създадеш условия хората да искат да останат.
Ако допуснем това да се случи – скоро няма да има на кого да се сърдим. Ще останем само с популистите, пошлият им хумор и празните болнични стаи.
