През последната седмица похлупакът на темата за влизането на България в еврозоната се оказа един много, много стар проблем – този с частните домове за стари хора и зверствата, които се случват там. Въпросите, които тази тема повдига, са много повече и често, освен че остават незададени, на тях не е и отговорено.
Това че темата измести тотално еврото, е безспорен факт, но ефектът вероятно не е търсен. Всичко тръгна от един съботен брифинг на министъра на правосъдието Георги Георгиев – бивш председател на Столичния общински съвет от ГЕРБ, който обяви за проведената акция в Старозагорско.
Първи въпрос: Защо точно правосъдният министър повдигна темата?
Да, връзка беше направена с имотните схеми, при които възрастни хора в лошо физическо, здравословно и психично здраве, стават жертва на бандити. Такива разследвания периодично се появяват в медиите и много често жертвите – самотни старци, са именно обитатели на старчески домове.
Въпросът е: имотната мафия ли гони министърът, или тук са намесени други интереси?
Въпросът е резонен дотолкова, доколкото до момента акцентът не е поставен върху кражбите на имоти. Откакто тече „скандалът“ от сутрин до вечер и политици, и държавни служители, и медии не се опитаха поне да запазят достойнството на пострадалите. Вместо това бяхме много подробно информирани за хигиенните зверства, за аморалните опити за „въдворяване“ на обитателите. Разбира се, че това би трябвало да възмути цялото общество, но поне можеше да бъде запазено малкото останало достойнство на тези хора.
Правосъдният министър няколко пъти натърти, че прибирането на тези над 70 души в държавни социални домове, ще натовари системата. Само че, оказа се, едва 10 души са останали под надзора на държавата, което едва ли ще счупи и без това тромавата и неефективна социална система.
Дотук оставаме с впечатлението, че социалният министър – Борислав Гуцанов от БСП, е „втора цигулка“ по темата и съвсем безпомощно успява да я овладее.
Така идва ред и на втория въпрос: Защо Социалното министерство остана на втори план?
Това е органът (един от многото), който би трябвало да води тази тема и да я следи. И не само. Тук е мястото на МВР, което, несъмнено, за разлика от Здравното министерство, има очи и уши навсякъде: местният полицай в едно село много добре знае какво се случва в един дом за стари хора. Същото трябва да го знаят и здравните служби, когато при тях постъпват за лечение хора от тези частни хосписи, освен когато не е вече твърде късно.
За проблема трябва да е наясно и прокуратурата, както и още куп агенции, които са упълномощени да правят проверките на тези заведения.
Нелепо е обяснението на държавни служители, които са на издръжка на нашите данъци: Ние искахме да влезем в дома, но не ни пуснаха!
И с това проблемът се изчерпва.
Само че този проблем не е нито от събота, нито от преди година, нито дори не е и от времето на бившия вече омбудсман Диана Ковачева (издигната на поста от ГЕРБ).
Още през 2022 година до отговорните институции от нея е изпратен подробен доклад за състоянието на частните старчески домове в страната. Поводът тогава е пожарът в дома „Свети Георги“ във Варна (откъдето е и настоящият социален министър Гуцанов).
Още тогава омбудсманът констатира поредица от нарушения и съставени актове на дружеството, управляващо хосписа за възрастни хора с ментални увреждания. Установено е, че само в този хоспис, само в рамките на четири месеца са починали 20 души. След пожара в него смъртта си намериха още четирима. Още тогава е направена препоръка за затваряне на дома. Само че, нека да познаем дали това се е случило на практика!
Направени са и препоръки към социалния министър (по това време Георги Гьоков от БСП) по това време да се направят законодателни промени. Но без резултат.
И случаите продължиха – през 2023 г. е констатирана смъртта на 94-годишна жена, настанена в незаконен Център за пълнолетни лица с деменция в с. Изгрев, област Плевен, през 2024 г. изгоря един възрастен човек с увреждане, а други трима пострадаха в следствие на пожар, възникнал в незаконен Дом за стари хора в гр. Банкя. 2025 г. – в други нелегални домове, както стана ясно от случаите от последната седмица, също са загинали възрастни хора.
Възмутителното в случая е, че отговорните институции са изненадани.
Третият неудобен въпрос е свързан с роднините. Защо не са алармирали институциите, след като са имали съмнения за недобро отношение към възрастните им майки, бащи и т.н.? Как така синът или дъщерята няма да бъдат допуснати да видят родната си майка? И как така синът или дъщерята няма да направят всичко възможно, за да преодолеят тази пречка? Домове като разкритите от последната седмица, съществуват не само заради нехайството на държавата, но и заради роднините, които години не са направили нищо, за да се погрижат за достойните старини на своите роднини.
Случаите с незаконните хосписи хвърля светлина върху един много сериозен бизнес. И тук следват нови въпроси: Каква ще бъде реакцията на държавата? Ще поеме ли тя контрола над тази дейност изцяло? Колко нови милиарди ще бъдат налети в една, нека опитаме да прогнозираме – бъдеща социална мегаагенция, и ще има ли заинтересовани политици, които ще кажат, че това се прави за хората? Ще бъде ли в състояние държавата да управлява този процес, след като сега не може?
