Проектът за строителство на връзка между газопреносните системи на Гърция и България се движи, по начин който странно напомня октопод на кънки. Дори две от дотук обявените обществени поръчки – за производство на тръбите и изграждане на съоръжението, да напредват в правилната посока, макар и със забавяне, тази – за избор на инженер-консултант, цикли.
Това е най-малката по стойност поръчка (8.450 млн. евро), която обаче е на път да се превърне в препъни камък на целия проект. Логично, тя беше първият обявен търг по инициативата, стартирал в началото на ноември 2017, но неговият край още е неясен. В момента тече нова процедура, с краен срок 28 май. Първият търг беше спрян от две български фирми „Вини България“ АД и „Некст Инвест“ ЕООД, нямащи общо с проектирането и изграждането на газова инфраструктура (първата е винарна, а втората търгува с недвижими имоти). Новата поръчка е пусната отново по открита, а не ограничена процедура по ЗОП, което означава, че въпреки високо специализирания характер на предмета й, по нея могат да кандидатстват всякакви фирми, включително такива без какъвто и да е опит в сферата или с капитал от няколко лева. Ако процедурата отново се провали, а другите две – за производство на тръбите и определяне на строител завършат с избор, проектът няма как да започне и бъде завършен. На практика, инженерът-консултант, е инвестиционният контрол на проекта, който трябва да го приеме, наред с възложителя и който следва да удостовери, че изпълнените строително-монтажни работи отговарят на проекта и приложимото законодателство.
Недобрият замисъл на първия търг хвърля сянка върху цялата организация на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка с Гърция и остава впечатление за липса управленски капацитет или на политическа воля. А това е един от ключовите проекти за осигуряване на диференцирани доставки на синьо гориво у нас, а оттук – и гарант за по-добрите цени на суровината както за битовите потребители, така и за бизнеса. През съоръжението, България може да получава газ от Каспийския регион, а азърбейджанската национална газова компания Socar е резервирала 1.57 млрд. куб. м. годишно, от общо 3 млрд. куб. м. капацитет на съоръжението. Въпреки значителните ползи за страната ни и наличието на клиенти, проектът боксува, което е в интерес на основния към момента доставчик на газ у нас – руската „Газпром“.
Засега другите два търга, вървят в правилната посока. В последния ден на април беше даден ход на третият (по време на обявяването) от общо 5 и най-голям по стойност търг към проекта, а именно този за строителство. Стойността му е 145 млн. евро, а срокът за изграждане – 18 месеца. Това е най-голямата обществена поръчка от началото на годината, като очакванията са строителството да започне в края на 2018, а въвеждането в търговска експлоатация да стане през 2021. (Всички тези срокове са изпълними, ако търгът за избор на инженер-консултант не бъде отново провален.) Изборът на строител ще бъде направен с ограничена процедура по ЗОП на два етапа, както се избира доставчик на тръбите за газопровода.
Първият етап включва предварителен подбор на фирми, които имат финансова и техническа експертиза да изпълнят проекта. Подадените от тях оферти ще бъдат разгледани, оценени и класирани.
По ограничена процедура ще се избира и изпълнителят на поръчка за изработка тръбите, на стойност 60 млн. евро, в която участват 9 чужди и една българска компания. Тя беше обявена на общо основание през декември 2017 и спряна в началото на февруари от фирма „Феликс Инженеринг Груп“, чиито предмет на дейност – строителство на сгради, саниране и изграждане на ВиК и др. – няма нищо общо с газовата инфраструктура. При ограничената процедура, окончателни оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след проведен предварителен подбор. В случая до 20 април 2018, международното дружество проектно ICGB ще разглежда заявленията, след което ще покани 5 компании за представяне на индикативни оферти.
Дотук добре, но да не забравяме, че малките търгове, като този за инженер-консултант могат да преобърнат газовата каруца на България, а и европейската й лоялност. Резултатът от тази поръчка, а също и политическата воля или отсъствието й за завършване на целия проект, който е част от стратегическите газови инициативи на ЕК, ще лъснат в края на май, малко преди финала на европредседателството.
