Вчера Националният статистически институт публикува годишния си доклад за демографската картина на България за 2024 година. Според данните, към края на годината населението на страната възлиза на 6 437 360 души. В сравнение с 2023 година това представлява намаление от 8 121 души.
Сред интересните акценти в доклада е и информацията за миграционните процеси. През 2024 г. около 13 000 души са емигрирали в чужбина, докато 52 189 лица са се заселили в България. От новозаселилите се, 34,9% са български граждани. Сред останалите имигранти най-голям дял имат гражданите на Турция (21,8%), следвани от Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).
Съществено влияние върху броя и структурата на населението оказва механичният прираст – нетното салдо от външната миграция. За 2024 г. той е положителен и възлиза на 39 187 души. Механичният прираст се изчислява като разлика между броя на заселилите се в страната и тези, които са я напуснали. Положителният резултат в този показател сочи, че въпреки общото намаление на населението, България продължава да привлича значителен брой хора от чужбина.
Демографски тенденции в България (1985–2021г.)
Между 1985 и 2021 година населението на България е намаляло с над 2,4 милиона души – от 8 948 649 до 6 519 789 души. Основните причини за този драстичен спад са продължителната ниска раждаемост, застаряването на населението и особено интензивната емиграция след 1989 г.
След политическите промени в края на 80-те години се наблюдава масово напускане на страната, особено от млади и високообразовани хора, като за периода 1990–2005 г. броят на емигриралите се изчислява на близо 1 милион души.
До 2007 г. около 750 000 българи живеят в чужбина. Емиграцията се утвърждава като един от водещите фактори за демографската криза в страната, въпреки че в последните години се засилва и обратната тенденция – имиграция, включително от етнически българи и граждани на други държави, търсещи по-добри условия на живот у нас.
Демографски тенденции в България (2022–2024 г.)
В периода 2022–2024 г. населението на България намалява, но с много по-малка интензивност – от 6 447 710 души през 2022 г. до 6 437 360 души в края на 2024 г. Това са само 10 350 души за 3 години.
Основният фактор за този спад остава отрицателният естествен прираст – разликата между живородените и починалите, който е съответно -62 218 души през 2022 г., -43 809 души през 2023 г. и -47 308 души през 2024 г.
В същото време външната миграция оказва стабилизиращо влияние чрез положителен механичен прираст – т.е. повече хора се заселват в страната, отколкото я напускат. За трите години броят на имигрантите се увеличава: 40 619 души през 2022 г., 56 807 през 2023 г. и 52 189 през 2024 г. Основни страни на произход са Турция, Украйна, Сирия и Руската федерация. В резултат, механичният прираст през 2024 г. е положителен – +39 187 души, като най-високи стойности са отчетени в Кърджали, Бургас и Варна.
Емиграцията също се наблюдава, но в много по-малки мащаби – между 13 000 и 15 000 души годишно напускат страната. Германия, Обединеното кралство и Франция са най-често предпочитаните дестинации.
Въпреки някои негативни демографски тенденции, засилената имиграция и ниският темп на намаление през 2023 и 2024 г. показват потенциал за демографско стабилизиране, особено в икономически активните и по-гъсто населени региони.
Очевидно условията на живот, повишаващите се доходи и членството на България в Европейския съюз я превръщат във все по-привлекателно място за живеене. За мнозина от имигрантите страната предлага възможности за по-добър стандарт на живот, достъп до образование, здравеопазване и свободно движение в рамките на ЕС. Факторите като сравнително ниските разходи за живот, стабилната икономическа среда и сигурността в региона също допринасят за решението на хиляди чужденци и българи от диаспората да предпочетат България за свой дом.
