Едно от положителните неща, след промените в Конституцията, е това, че теоретично парламентът продължава да работи. Но на практика той всъщност не работи. За пореден път българските народни представители губят и нашето и тяхното време с поредни безсмислени изслушвания и треторазрядни въпроси.
Днес например, депутатите изслушват служебния премиер Димитър Главчев относно делото по вписване на Българската православна старостилна църква и ръководителите на службите за сигурност във връзка с процесите в Близкия Изток. И двете теми нито са спешни, нито са сред основните интереси на гражданите. Има къде по съществени и належащи проблеми свързани с бюджета за следващата година, влизането в еврозоната, съдебната реформа, парламентарните комисии, законите около Плана за възстановяване и устойчивост и т.н.
Поради някаква никому неизвестна причина, народните представители не желаят да представляват народа и системно отказват да работят. Тази тенденция се наблюдава в последните няколко парламента. Като че ли повечето от тях правят всичко възможно да саботират развитието на България, и за тази цел се губи максимално парламентарно време, което пък е загубено време и за българския гражданин и данъкоплатец. Поради нечий политически егоизъм парламентът не върши основната си функция – законодателната, което би било в далеч по-голяма полза за избирателите, а се занимава с безсмислени словесни фойерверки, глупави въпроси и изслушвания. Да не споменаваме, че отне цял месец да се избере председател на парламента, по време на който бяхме свидетели на многобройни еднакви гласувания, а депутатите излизаха от почивка, в почивка в почивка, понеже се изморяваха от двучасовия си работен ден.
И докато народното събрание имитира дейност (да не забравяме, че в средата на политическа криза, без приет бюджет и без изгледи за редовно правителство с първия мандат, депутатите излязоха в двуседмична ваканция), се генерират скандали и да се правят инсинуации, вместо да се приемат закони.
