Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През пролетта на 1911 г. излиза първият брой на ежедневника „Воля“ с директор-стопанин Симеон Радев. Вестникът е определян в библиографски справочници и изследователски текстове като вестник на Народнолибералната партия или свързан с крилото на Никола Генадиев в тази партия (партийно издание е и в. „Нов век“, с подзаглавие Орган на Народната либерална партия).
Официално партийно издание е в. „Нов век“, с подзаглавие Орган на Народната либерална партия, по-късно Периодично издание на Народната либерална партия.
Вестник „Воля“ излиза, с известно прекъсване по време на войните, до 1920 г. – от 5 март 1911 г. до 18 септ. 1912 г.; от 15 ноем. 1913 г. до 10 септ. 1915 г.; от 23 ноем. 1918 г. до 20 апр. 1920 г.
В редакционния екип е и Трифон Кунев, журналист, поет, политик, който се изявява и като редактор на вестника. След оттеглянето на С. Радев през септември 1912 г. Тр. Кунев го замества като директор на ежедневника. Независимо от промяната в политическите пристрастия на Тр. Кунев (привърженик на Ал. Стамболийски и БЗНС, след 9 септ. 1944 г. е член на опозиционния БЗНС – Никола Петков), двамата видни интелектуалци запазват до края близки приятелски чувства.
Вестник „Воля“ е професионално списван вестник, което е резултат и на натрупания журналистически опит на Симеон Радев и редактора Трифон Кунев. Във всеки брой има статии по важни проблеми, кореспонденции, телеграми и дописки от мястото на събитието, бърза информация по актуални въпроси, много реклами. Вестникът е широко поле за изява на Симеон Радев – много често той е автор на уводните статии, написани със страст и ясна позиция.
Тематиката в публикациите на Симеон Радев е разнообразна – тя включва вътрешнополитически проблеми, в статии, често полемични, въпроси на външната политика, главно за взаимоотношенията на България с европейските и балканските страни, политиката на големите европейски държави за Балканите и др. теми, в които изразява и позиции по македонския въпрос.
За българското офицерство и българското общество и държава са негови шест статии от март и април 1911 г., серия статии от юни и юли 1912 г. са свързани със споровете между Екзархията и Синода относно единството на българската православна църква.
Публикува репортажи от откриването и заседания на V Велико народно събрание (юни 1911), и статии за конгреса на Народнолибералната партия (юли 1911, на който той е делегат и избран във Висшия партиен съвет) и нейната програма.
В политическо отношение Симеон Радев заема ясна позиция. Става член на Народнолибералната партия (Стамболовисти), кандидат за депутат, автор на програмата на партията, публикувана във в. „Воля“ през 1911 г., издига се до централното ръководство на Народнолибералната партия. И това не е случайно.
Симеон Радев и Никола Генадиев са близки по разбирания както за външната политика, така и по отношение на вътрешнополитическите си тежнения. Стамболовистите виждат своята цел да „бранят независимостта на България от домогванията на Русия“. И двамата идват в София като радетели за свободата на Македония.
Блестящ оратор, Н. Генадиев е запомнен като виден адвокат, спечелил не едно дело, като пламенен и полемичен депутат, за когото С. Радев дава изключителна оценка в „Политическото красноречие в България“ (Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. С., 1965), за неговата реч, съчетаваща лиризма с иронията и находчивостта.
С оттеглянето на С. Радев от в. „Воля“ през есента на 1912 г. приключва един етап от неговата професионална и творческа дейност – тази на непримирим, реактивен журналист и публицист, оставил своя диря в българската журналистика.
С тази постъпка Симеон Радев на практика приключва и кратката си политическа дейност, въпреки че запазва някои свои политически пристрастия.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
