Пренапишете този текст, като използвате собствените си думи и се опитай да запазиш дължината на текста и запази HTML таговете
2023 г. е една от най-странните политически години за България. В нея видяхме какво ли не – и ротационно правителство, и „не-коалиция“, и „атентат“ срещу главния прокурор, и неговото отстраняване от поста. Годината завършва с нещо като хепи енд – добри новини за икономиката на страната, Шенген, а и демонтаж на монумента на съветската армия в София.
Като цяло България продължи да наваксва изоставането си спрямо останалите европейски държави. Последните години в исторически план са най-успешните за модерна България като нива на развитие и просперитет. Този безспорен факт трудно се усеща и осъзнава от хората заради високите нива на обществено-политически шум, който създава тревожност и усещане за някакъв вид криза. В политиката възприятията на хората са реалност обаче и усещането за криза не може да се подценява.
Ротационното правителство
Създаването на ротационното правителство „Денков-Габриел“ сложи край на една дълга невъзможност за съставяне на сравнително устойчиво парламентарно управление. България премина през рекордни пет поредни парламентарни избора в рамките на две години и до безпрецедентно нарастване на ролята на президента в политиката чрез застоялите се служебни правителства. Създаването на широко парламентарно мнозинство чрез „сглобка“ между непримирими опоненти като ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС имаше (и има) доста недостатъци обаче. Основният е, че партиите с корупционен багаж се оказаха толкова добре институционализирани в България, че без тях не може да се сглоби парламентарно мнозинство. Алтернатива съществува, но тя е още по-лоша – участие на популистки или откровено проруски партии с президентска подкрепа.
Компромисът на „сглобката“ донесе разочарование за мнозина, които са смятали, че страната има сили да се справи по-добре с проблема с корупцията.
„Атентатът“ срещу Иван Гешев
Иван Гешев най-вероятно беше пожертван от ГЕРБ-ДПС като жест на тяхно „пречистване“ и „попричесване“ преди участие в управлението на страната. Начинът, по който това стана обаче, просто показа голямото им влияние в съдебната система и ВСС. По даден политически сигнал от ГЕРБ и Пеевски, ВСС отстрани Иван Гешев скоростно. След това назначи дясната му ръка Сарафов на поста, което демонстрира, че промяната е показна, а не толкова съдържателна. Впоследствие и делата, и разследванията срещу Борисов и компания започнаха да се прекратяват и замразяват наново. Кой организира опита за „атентат“ срещу Гешев, при който бомба гръмна до колата му, не се разбра. Ясно стана, че това е някакъв опит за сплашване, но не и от кого и с каква цел. Гешев изчезна от политическата сцена и с това един от дразнителите за ПП-ДБ беше изглежда жертван, за да се отвори път за коалиция между тях и ГЕРБ-ДПС.
Убийството на Алексей Петров
Друго, което остана неясно и неразкрито, беше убийството на Алексей Петров – бивша барета, шеф на катедра „Политология“ в университет, бивш съветник в ДАНС, силов застраховател и фигура от българския ъндърграунд. Много се изприказва как той е посредничил при създаването на „сглобката“ между ПП-ДБ и ГЕРБ. И наистина, той се оказа единственото общо кратно между тези формации, доколкото се познавал с бащата на Кирил Петков и Бойко Борисов едновременно по каратистка линия. Повече детайли от тези за смъртта на Алексей Петров към момента всъщност не са известни. Участието му в политически преговори на високо ниво демонстрира, че у нас все още са необходими посредници между нормалната политика и ъндърграунда. Това беше допълнителна илюстрация на тезата за несправянето с корупционното политическо наследство – то е все още пред очите на всички, а и мнозина му се радват или поне злорадстват заради устойчивостта му.
Може ли страната да се управлява без ГЕРБ-ДПС в правителството?
По-голямата част от годината премина в опити да се докаже, че ще се случат страхотни трагедии, ако ГЕРБ (а и ДПС) не са в правителството на страната поне на паритетна основа. Кампанията за местни избори също мина под това мото и се очакваше резултатите от тях да са аргумент за пренареждане на министрите. Всъщност обаче се доказа обратното. Първо, на изборите ПП-ДБ се представиха по-добре от очакваното и взеха София (въпреки отказа на голяма част от привържениците на ГЕРБ да подкрепят Васил Терзиев), както Варна, Благоевград и Пазарджик. Въпреки че това не беше някаква грандиозна победа, все пак показа, че ПП-ДБ си запазват позициите. Нещо повече, негативната кампания на ГЕРБ срещу управлението „Денков“ подрони и доверието в самите тях – на изборите в София кандидатът им излезе трети, което отвори пространство за кампанията на Ваня Григорова.
Още по-важно е обаче, че резултатите на правителството „Денков“ се оказаха всъщност добри: финансова стабилност при значително увеличаване на доходите и социалните плащания, повишен кредитен рейтинг на страната, добри шансове за Шенген и еврозоната, конституционна реформа. Накратко, оказа се, че България може да се управлява с минимално участие на ГЕРБ-ДПС в правителството. И то доста добре.
Фискалната политика
Сериозната промяна при фискалната политика (въведена още предходната година) се състои в това, че се сложи край на бюджета „постна пица“, който да води до скоростно раздаване през декември на близки до властта фирми на натрупани предвидими излишъци. Бюджетите сега са „напрегнати“ и има риск от неизпълнение, но разходната част е предварително ясно разписана и няма новогодишни бонуси за корпоративната клиентела на властта. Това е безспорно добра мярка. Като към нея се прибави и високата събираемост на бюджетните приходи, новата фискална политика засега поне е успешна.
Увеличаването на пенсиите, минималната заплата и социалните плащания доведе до спадане на неравенството в страната за последните две години с около два пункта по коефициента GINI, а това също е сериозен успех. Българите не само трябва да са част от ЕС, но и да живеят като европейци.
Икономическият растеж също е приличен и по-висок от този в еврозоната, но по този въпрос има още какво да се мисли и прави.
Конституционната реформа
Крайният резултат на конституционната реформа е добър – разделяне на прокурорски и съдебен панел, ограничаване на властта на главния прокурор, намаляване на влиянието на президента при съставяне на служебно правителство, нещо като конституционна жалба и т.н. Нищо в тази реформа не засяга „формата на държавно управление“, затова КС не би трябвало да отменя важни нейни части с аргумента, че те трябва да се въведат от ВНС. Тя отваря вратата за „рестарт“ на съдебната система, но трябва да се види и какви ще са новите назначения, направени от управляващото мнозинство, както и какви ще са новите закони за съдебната власт, приети от него.
Президентът Радев
Политическото поведение на Румен Радев демонстрира, че той залага на руска победа в конфликта в Украйна и на победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ догодина. Една такава промяна в международната ситуация би му дала възможност да каже „бях прав“ и да стане стартова площадка на подкрепяна от него политическа партия. В този смисъл Радев залага на слаб и дезинтегриран ЕС, изолационистки настроени САЩ и руски войски на българските граници или в непосредствена близост до тях. Това не би бил добър сценарий за България, но още по-интересно е, че не е сигурно, че това ще е добър сценарий и за самия Радев. Като цяло, подобен род политически опортюнизъм е опасен, а и създава общо чувство за неопределеност и неяснота в страната.
Опозицията – БСП, „Възраждане“ и ИТН
На близки позиции до президента Радев е и опозицията в парламента. С две особености. БСП е в персонален конфликт с Радев, докато между „Възраждане“ и ГЕРБ-ДПС има ясна макар и необяснима връзка, която ги кара често да гласуват заедно (понякога изглежда под обща команда в парламентарна зала). Като цяло опозицията остава слаба и се самомаргинализира със скандално поведение. И трите партии – БСП, „Възраждане“ и ИТН – като че ли влизат в най-радикалната популистка ниша и я насищат, което остава празно пространство за по-центристка опозиция. Засега там е само президентът Радев.
Пеевски-Борисов
И Пеевски, и Борисов възприеха обща стратегия на симбиоза между ГЕРБ-ДПС и пълна персонализация на партиите им. Пеевски е непрекъснато в медиите и ще стане официален лидер на ДПС. Борисов отново изнесе кампанията на ГЕРБ на местните избори и започна редовно да се появява в парламента. Всичко това става в контекста на прекратяване на част от делата срещу него. Тези процеси озадачават много хора и трупат напрежения в обществото, които могат да избият по най-различни начини. Те донякъде разколебават доверието в ПП-ДБ, но същевременно фактът, че ГЕРБ-ДПС не участват в правителството, е условие sine qua non за това по-активно присъствие на Борисов и Пеевски в публичността. Те правилно прецениха, че едно управление ГЕРБ-ДПС (с помощ от БСП или „Възраждане“) би било катастрофално за двете партии и затова се решиха на „сглобката“. Тази калкулация изглежда ще остане валидна поне до европейските избори.
Какво означава това за бъдещето
Това беше основното в политическата 2023 година. Българският БВП на глава от населението за годината е 16,087 щатски долара (по данни на МВФ). Гръцкият е $23,173, полският – $22,393, а румънският – $18.413. Страната е три пъти по-бедна от Германия, което може да звучи зле, но е историческо постижение, особено на фона на финансовия ни колапс от 1990-те години. Въпреки политическия шум България има нужда от поддържане на сегашния курс на догонване на останалите европейци, за което е необходим и стабилен ЕС, и интегрирани в него Балкани. Ако успеем да останем на този път през следващите десет години, България ще е вече средно-богата европейска, но още по-важно – демократична и свободна страна. Това всъщност е залогът.
Анализът е поместен в Дойче Веле.
