Вчера, изключително спорният министър на вътрешните работи Калин Стоянов, станал причина за провала на две правителства, най-накрая беше сменен с неговия колега и съратник Атанас Илков. Но заемането на този изключително важен пост от човек от системата на МВР не е добре и не се среща почти никъде сред демократичните страни.
Обичайното в една демокрация е тази длъжност да се заема от политическо лице, ползващо се с обществено доверие, което да неутрализира опасните забежки в полицейските структури. Все пак това са много хора, с много оръжия. Подобен подход бе въведен у нас и след 1989г. Но откакто е на власт бившият възпитаник на милиционерското училище Бойко Борисов, той върна стария комунистически модел, в който полицаи управляват полицаи. От всички 28 държави-членки на ЕС, само у нас и в Унгария, министърът на вътрешните работи е човек от системата.
Това е изключително опасно занимание, както се видя и с Калин Стоянов, който едва не арестува президента и извади въоръжени полицаи пред президентството. Подобен ход може да хрумне само в главата на полицай. А поводът – понеже сменяли министъра.
Може би още по време на обучението им, на полицаите трябва да бъде обяснено, че министърът е министър именно за да се сменя. И това е смисълът на демокрацията. По същата логика, военният министър също може да извади танковете пред президентството. И какво се получава тогава – опит за държавен преврат.
Целият плач на полицаите, че си искат техен министър, и че исканията им трябва да бъде удовлетворени са извратени, понеже смисъла на полицейската работа и тази на структурите на МВР не е да бъдат доволни полицаите, а да бъдат доволни гражданите които реално им плащат заплатите със своите данъци.
В резултат на това дългогодишно управление на техни кадри в министерството, се наблюдава една арогантност сред полицейските служители и едно чувство за самозабравяне и безнаказаност.
Почти всеки месец слушаме и четем по новините как полицаи са хващани да шофират дрогирани. Но след жалба на един полицейски синдикат ВАС отмени наредбата за тестване на полицейски служители за наркотици, защото тестовете били ненадеждни. Но пък за всички останали 7 милиона български граждани, тестовете са надеждни. Това няма как да не поражда чувство за превъзходство и безнаказаност сред служителите на МВР, да не говорим за двойния стандарт.
Няма как да не споменем и за чудовищния инцидент в Пловдив, в който 7 годишно дете застреля баща си полицай. Този случай породи въпроса какво прави дете на седем години в едно от специализираните звена и как в ръцете му е попаднал пистолет и говори за изключителна полицейска арогантност и немарливост.
Или случая с поршето, предизвикало смъртта на френски гражданин на околовръстния път в София, което е било плътно следвано от полицейски автомобил, който обаче се е оттеглил след катастрофата. Полицаите стават свидетели на катастрофата, но вместо да окажат помощ, да се обадят на дежурната група и т.н., те тръгват назад по локалното платно.
Или за полицайката Симона Радева, която укрива и помага на Георги Семерджиев – убиецът на две момичета при жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“. А в последствие се оказва, че 40 полицаи са действали в негова полза.
Примери за непростимото и абсурдно полицейско поведение можем да напишем много. Но е е крайно време политиците или поне мнозинството в парламента да осъзнае простата необходимост от това да има цивилен контрол в полицията. Да се върне европейската практика Вътрешното министерство да се управлява от уважавани хора, с подходящо образование, идващи извън системата на МВР. Целта е да не са обраснали с връзки и зависимости през годините и да могат да упражняват ефективен контрол върху тази изключително важна институция в държавата.
