Преди 93 години 622 тежко натоварени камили преминават през пустинята Гоби. Разпределени в 11 кервана, те транспортират нещо, което в тази пустош е по-рядко и от водата и затова тайно се заравя в пясъка през нощта – 21 200 литра бензин.
Изграждането на много тайни бензинови депа в най-голямата пустиня на Азия е само етап от подготовката на едно грандиозно начинание, което остава без аналог в автомобилната история. Това е така наречената „Жълта експедиция“ на Андре Ситроен, която започва през април 1931 г. и завършва през февруари 1932 г.
Четиридесет и двама мъже с 14 специализирани верижни автомобила се опитват да преминат по стъпките на Марко Поло по едно от най-старите трасета на керваните – легендарният път на коприната от Средиземно море до Южнокитайско море, от Бейрут до Пекин.
Експедицията трябва да се справи с две големи препятствия, които не са били преодолявани дотогава от автомобили – Хималайските планини и пустинята Гоби. Освен предварително очакваните трудности, авантюристите са изправят и пред някои абсолютно непредвидими предизвикателства като въстанията в Афганистан и гражданската война в Китай.
В голямото приключение участват две основни групи, които се придвижват с автомобилите си встрани от всякакви пътища (каквито впрочем тогава са съществували само в големите градове). Първата група, наречена „Памир“, тръгва със 7 коли от Бейрут на 4 април 1931 г. Два дни по-късно от Тиенцин потеглят другите 7 верижни коли от групата „Китай“. Първата среща на двата екипа е в Синкианг, Северозападен Китай, а оттам всички поемат към Пекин.
Пътуването на втората група обаче е временно преустановено още в самото начало, тъй като всички вериги на специализираните автомобили се скъсват поради погрешно обтягане.
Екипът на „Памир“ продължава успешно своя поход и достига до Багдад, където е посрещнат от самия крал Фейсал, а в Техеран тържествата, организирани в чест на експедицията, продължават цяла седмица. Тогавашният наследник на короната и по-късно шах на Персия Мохамед Реза Пахлави също не пропуска възможността да се качи на един от верижните автомобили.
Следващите седмици са свързани с много премеждия, от които особено рисковано се оказва преминаването на реките в Афганистан. С наближаването на Пешавар в Индия, горещината достига 54 градуса на сянка, горивото започва се изпарява в бензинопроводите, и двигателите достигат само половината от своята мощност. Експедицията може да пътува само нощем, а денем единствено да стои на сянка. Добрата новина е, че в пустинята Гоби все още лежи закопано значително количество бензин.
Когато достига Кашмир, групата започва да се придвижва само с по един километър на ден. В дефилето Бурсил на 4188 метра височина, снежната покривка е с дебелина 5 метра, а тесният път на кервана е прекъснат от земно свлачище. Тогава автомобилите се разглобяват и в товари от по 30 кг се прехвърлят от носачи през урвите и пропастите. От другата страна отново се сглобяват и след четири дни пътуването продължава.
На 4 август колоната достига Гилгит, където става ясно, че групата „Китай“ е попаднала в плен в Урумци. След двуседмичен ремонт на скъсаните вериги тази група се загубва в пустинята Гоби, а след това попада и в пясъчна буря. Съвместното пътуване на двата екипа през пустинята Гоби започва в края на ноември – при минус 33 градуса по Целзий. На 12 февруари 1932 година всички участници в експедицията пристигат благополучно в Пекин, след като изминават общо 12 115 километра.
В пустинята Гоби и днес все още се намират няколкостотин литра гориво, тъй като някои от тайните депа за бензин така и не са открити.
