Днес представители на ресторантьорския и хотелиерския бизнес излизат на протест в центъра на София под мотото „Политици, не убивайте българския туризъм, не ни гасете лампите завинаги“. Искането им? Да се запази диференцираната ставка на ДДС от 9% за сектора „Туризъм“, въведена по време на пандемията от COVID-19 като временна антикризисна мярка. Протестиращите ще блокират ключови части на столицата от 15:00 до 19:00 часа, а редица заведения ще затворят врати.
Протестът е организиран от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България. Те се обръщат към всички свои членове, служители, симпатизанти, както и към подкрепящите ги бизнеси днес да преустановят дейността си и да подкрепят каузата за съхранение на работните места и бизнеса.
Само че тук не става въпрос за справедливо искане, а за поредната демонстрация на корпоративна наглост.
За кого точно се гаси лампата?
Намаленото ДДС беше въведено при изключителни обстоятелства – в разгара на пандемия, когато ресторантите и хотелите бяха сред най-засегнатите сектори. Днес, обаче, икономическите им отчети показват друго – рекордни приходи и запълнени заведения. Пандемията отдавна е в миналото, но, според ресторантьори и хотелиери, привилегиите трябва да останат. И сега, скачат на протест.
Парадоксът е, че докато държавата губи стотици милиони левове от по-ниското ДДС, потребителите не виждат никакво облекчение – напротив, цените по менютата се покачват, а качеството на обслужване продължава да бъде обидно ниско. Това, разбира се, не пречи на бранша да настоява за още „помощ“ от държавата.
Секторът на ресторантьорството и хотелиерството у нас страда от сериозен дефицит на морал, професионализъм и елементарна почтеност. Водещите му лица, сред които и вечният протестиращ Ричард Алибегов, са по-известни с телевизионни изяви и политически лобизъм, отколкото с реален принос към развитието на туризма. Клипът, в който сервитьор в негово заведение удря клиент заради надписана сметка, не е изключение – той е симптом. Симптом на арогантност, на чувството за безнаказаност, на модел на управление, останал някъде между 90-те и реалити шоуто.
И ако днес този бизнес иска още държавна протекция, нека първо си отговори на няколко неудобни въпроса:
- Защо надписването на сметки и скритото ДДС са масова практика?
- Защо в заведенията масово не се издават касови бележки?
- Защо персоналът често работи без договори, а заплатите се дават „в плик“?
Българинът – пренебрегван в собствената си страна
Именно заради тези проблеми, българите масово обръщат гръб на родния туризъм. Между 500 000 и 1 000 000 наши сънародници всяка година предпочитат да почиват в Гърция и Турция. Причината не е само в цените или природата – тя е в отношението. Докато на чуждестранните туристи се гледа като на „златни кокошки“, българският клиент е нежелан, дори презиран. Българинът е този, който „мрънка“, който иска добро обслужване, който настоява за сметка с касов бон. А това явно дразни ресторантьорите.
Туристът у нас не е клиент, а „еднократна касичка“, която трябва да бъде източена максимално и после изритана. Дългосрочна визия за сектора няма. И няма как да има. Пример за това е случая от скорошното минало, когато в Несебър някога се събираха подписи той да бъде изваден от ЮНЕСКО, за да се отприщи „инвеститорският интерес“.
Привилегии – за какво?
- По данни на Министерството на финансите, загубата за държавния бюджет от намаленото ДДС в сектор „Туризъм“ е между 300 и 400 милиона лева годишно.
- Според данни на НАП, над 40% от оборотите в ресторантьорството не се обявяват. При проверки на заведения, в над 60% от случаите се откриват нарушения, включително липса на касови бележки, неосигурен персонал и разминаване в отчетите.
- Според НСИ, цените в ресторантите са се повишили с над 20% в периода 2021–2024 г., въпреки намаленото ДДС – т.е. намалението не се е отразило на джоба на клиента.
- По данни на БТС (Български туристически съюз), между 500 000 и 1 милион българи годишно почиват в Гърция и Турция, като мнозинството посочват по-добро обслужване и по-добро отношение като основна причина.
Никой не е против развитието на туризма, стига това да се случва с правила, с прозрачност и с грижа към клиентите – и български, и чуждестранни. Но когато един бранш превърне държавата в дойна крава, а клиентите в жертви на арогантност и измама, моралното право за протест изчезва.
Не лампите ви гасим. Просто искаме да платите истинската си сметка. Защото ние, гражданите, отдавна плащаме вашата.
