Когато руският президент Владимир Путин насочи поне 19 дрона към Полша миналата седмица, той отправи ясно предупреждение: руската война срещу Запада няма намерение да приключва в близко бъдеще.
Навлизането на руски безпилотни апарати във въздушното пространство на НАТО дойде след серия от въздушни удари в Украйна, при които загинаха десетки цивилни, бяха разрушени сгради на делегациите на ЕС и Великобритания, а за първи път бе поразен и правителствен обект в центъра на Киев.
Путин като „президент на войната“
Анализатори подчертават, че руският президент обвързва политическото си оцеляване с продължаващия конфликт. „Путин е президент на войната. Той няма интерес да я прекратява“, коментира Николай Петров от Центъра за нови евразийски стратегии в Лондон.
Според него връщането към ролята на мирновременен лидер би било равносилно на политическо понижение — роля, от която Путин не може да се откаже.
Бавен напредък и висока цена
Четири години след началото на пълномащабната инвазия в Украйна Русия все още не е постигнала целите си. Украинската армия е изтощена от недостига на оръжие и хора, но напредъкът на Москва е бавен и скъпоструващ. Оценките сочат около един милион жертви в редиците на руските сили, а икономиката е изправена пред рецесия.
Вътрешнополитически капани
Макар контролът върху медиите да би позволил на Кремъл да представи едно евентуално примирие като победа, най-голямата заплаха за Путин идва от националистическите кръгове в Русия. Унищожаването на либералната опозиция отвори пространство за гласовита група, на която Кремъл е обещал не просто победа над Украйна, а над целия „колективен Запад“.
„Част от военно-политическия елит има желание да се унищожи НАТО, да се покаже, че е безсилен съюз“, отбелязва Александър Баунов от Центъра „Карнеги Русия Евразия“.
Ескалация след срещата с Тръмп
След срещата между Путин и Доналд Тръмп в Аляска миналия месец, представена от Вашингтон като опит за постигане на примирие, Москва засили хибридната си война срещу Европа. Дронове многократно навлизаха в полското въздушно пространство от Беларус, а през август един апарат се разби на около 100 км от Варшава.
Според германското издание WELT, r, пет от дроновете, влезли в Полша миналата седмица, са били насочени директно към база на НАТО, преди да бъдат прехванати от холандски изтребители F-35.
Заплахи и военни учения
Няколко дни преди инцидента Дмитрий Медведев предупреди Финландия, че всяко нападение срещу Русия „може да доведе до краха на финландската държавност“. Анализатори подчертават, че реториката е сходна с тази, която Кремъл използваше преди инвазията в Украйна през 2022 г.
Паралелно с това Москва започна да премества ключови индустрии като корабостроенето на изток, по-далеч от границата с НАТО. А Русия и Беларус проведоха и мащабни военни учения непосредствено до полската граница.
Сигнал към Запада
„Каквото и да постигне Путин в Украйна, конфронтацията със Запада няма да приключи там — тя ще продължи под различни форми, включително военни“, смята Петров.
Според Кирил Рогов, основател на аналитичния център Re:Russia, действия като тези в Полша са предупреждение към Тръмп и европейските лидери, които обсъждат гаранции за сигурността на Киев: „Путин показа, че може да удари държави от НАТО днес, а системи за защита няма.“
Разклатено доверие в НАТО
Нееднозначните сигнали на Тръмп относно ангажимента му към НАТО, както и колебанията при налагането на санкции срещу Москва, дават на Путин увереност, че може да тества границите без сериозни последици.
Според Баунов, Москва цели постепенно да подкопае доверието в колективната отбрана на НАТО.
Вашингтон засега само затвърждава тези страхове. Тръмп дори повтори реториката на Кремъл, заявявайки пред журналисти, че инцидентът „може да е бил грешка“.
Двусмислени провокации
Официална Москва отрича провокация, твърдейки, че няма планове за удари по обекти в Полша. Беларус от своя страна посочи „електронни смущения“ като възможна причина за инцидента.
„Това е типично поведение в стил Путин — тролене и тестване“, смята Рогов. „Той обича двусмислеността, за да може действията му да бъдат тълкувани както като умишлени, така и като случайни.“
Източник: „Политико“
