През изминалите дни целият здравен сектор се занимава с казуса „Пирогов“. За случайно пропусналите: служебният министър отстрани директора на спешната болница след проверка на здравната каса, която откри над 400 фалшиви хоспитализации. Последваха лекарски протести и взаимни обвинения между персонала на болницата и здравното министерство.
От „Пирогов“ първо отрекоха да има злоупотреби, но след като министърът публикува собствената си епикриза и я обяви за фалшифицирана, лекарите започнаха да разказват как всъщност работи системата.
Стана ясно, че той може да не е лежал в болницата, но се е подписал, че е лежал, за да се изследва за сметка на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), а не на своя собствен джоб. Той пък върна реплика, че се е подписал за преглед, а не за влизане в болница.
Дотук умишлено са спестени имената на героите в този водевил, защото днес те са едни, но утре могат да бъдат други. Системата на здравеопазването просто „така си работи“.
И то не от вчера.
„Пирогов“ – протести с традиции
Анонсът за уволнението на изпълнителния директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов изкара на улицата представители на екипа на болницата. Стигна се до гражданско неподчинение и обвинения, че болницата се атакува в момент, в който трябва да се подготвя за очакваната есенно-зимна вълна на COVID-19, както и че уволнението е политическо.
Този сценарий обаче не е нещо ново за „Пирогов“. Самият Балтов, назначен от предходния служебен здравен министър Илко Семерджиев през 2017 г., беше посрещнат с протести. Той замени на директорския пост проф. Стоян Миланов. Нещо повече, назначаването му доведе до напускането на едно от знаковите лица в „Пирогов“ – началника на клиниката по детска ортопедия и травматология д-р Атанас Кацаров.
Тогава Кацаров (сходството с фамилията на служебния здравен министър Стойчо Кацаров е случайна) обвини Балтов, че още преди официалното си назначаване напълно е променил плановете за ремонт на болницата, застрашавайки живота на пациенти, за да „усвои едни пари от един ремонт“.
Преди това в „Пирогов“ имаше протести и при назначаването за директор на проф. Стоян Миланов на мястото на проф. Димитър Раденовски през 2012 г. Раденовски пък зае позицията след конкурс, до който се стигна след мащабни протести и първата ефективна стачка в лечебно заведение през 2007 г. Тя беше насочена срещу лошите условия в „Пирогов“, ниските заплати и тогавашния директор Спас Спасков.
Колко струва един директорски стол
Поредицата от еднообразни по същността си протести, започнали по сходни причини и завършващи с постепенно наложено примирие, повдига поне два важни въпроса. Какъв е начинът, по който се избират и назначават директорите на държавните лечебни заведения и защо е толкова важно за всеки министър да има „свои“ директори на най-големите болници в страната?
Една от основните причини се крие в огромния паричен поток, който минава през тях. България е на първо място по брой хоспитализации на 1000 души население в Европейския съюз. Доболничната помощ е в размер на едва 18% от разходите за здравеопазване и е три пъти по-малко от средните нива за съюза.
В пари това изглежда фрапантно за българските мащаби – през 2020 г., например, бюджетът на здравната каса за болнична помощ е бил 2.2 млрд. лв., а година по-рано тогавашният директор на НЗОК д-р Дечо Дечев изчисли, че директните доплащания от пациентите в болниците вероятно възлизат на около 4 млрд. лв.
Това, разбира се, не води до прекия извод, че всеки болничен директор злоупотребява. Обяснява обаче огромния политически интерес към директорите на големи болници както от страна на сменящите се здравни министри, така и от самия премиер във времена на здравна криза.
В крайна сметка има ли злоупотреби…
Да се приеме пациент „по пътека“, за да му се направи скъпо изследване, което е труднодостъпно в доболничната помощ, не е необичайна практика в България. Лекуващите лекари на министър Стойчо Кацаров казват, че именно това са направили в началото на тази година. Според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, подобни практики има в много лечебни заведения, и причините за тях са системни, а не субективни.
„Друг пример е да постъпи пациент, подходящ за една пътека, но да се приеме по друга, по-скъпа. Това се случва, защото лечението от COVID-19 на един пациент може да струва 1200 лв., но лечението от COVID-19 на друг пациент може да струва на болницата и 5000 лева. Цената на пътеката е твърда и във втория случай НЗОК няма да доплати“, казва Шаркова.
По думите ѝ тези начини за компенсиране на разходите съществуват от години, но публичността за тях винаги е била избирателна: „Контролът трябва да е повсеместен и адекватен, но е време да не се използва за удари върху един или друг прегрешил, а за повод най-после да се признае, че тази система просто не работи в полза на лекаря и пациента.“
…или „удар“ срещу директора на „Пирогов“?
От една страна изглежда сякаш министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров използва схема, в която лично е участвал като пациент, за да уличи и отстрани вече бившия директор на спешната болница.
От друга – в доклада на НЗОК се говори за над 400 подобни случая.
От трета – препирнята между служебния министър и екипа на „Пирогов“ провокира много лекари да заговорят пред медиите и в социалните мрежи за това, че без подобни „схеми“ работата им е на практика невъзможна.
Засега обаче това масово и публично признание не шокира никого и не води до задълбочен анализ какво да правим с тази неработеща система. Проблемът се обсъжда на личностно ниво и не дава надежда да го надхвърли.
Едно от най-точните и кратки обяснения на ситуацията дойде от IT експерта Божидар Божанов: „Всички в системата знаят, че тя е счупена. Политическото ниво знае, че тя е счупена. И никой нищо не прави. Дали от неможене, дали от покриване на нечии схеми. Или както е най-често – и двете.“
