Ватиканът отново предложи да бъде домакин на преговори за мир между Русия и Украйна, съобщава ДПА.
Държавният секретар Пиетро Паролин поднови предложението, което бе направено от папа Лъв Четиринайсети, за организиране на срещи на „неутрална и безопасна територия“. Същевременно, според информация от италианския новинарски агент АНСА, кардиналът е заявил, че Ватиканът не вижда себе си като задължителен посредник и че всяко посредничество трябва да бъде „поискано от страните“.
„Къде ще се проведат преговорите между Русия и Украйна не е от съществено значение, важното е да започнат, тъй като спирането на войната не търпи отлагане“, каза той.
След началото на военния конфликт, продължаващ повече от три години, Светият престол, под ръководството на покойния папа Франциск, многократно се е опитвал да посредничи без особени резултати, отбелязва ДПА.
ЖЕЛАНИЕТО НА САЩ ЗА ВАТИКАНА
В интервю за консервативния американски телевизионен канал „Фокс нюз“, специалният пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп за Украйна Кийт Келог посочи, че Вашингтон е изразил желание преговорите да се проведат именно във Ватикана.
„Имахме голямо желание да се състоят във Ватикана, но руснаците не приеха предложението“, каза Келог пред „Фокс нюз“.
Идеята за преговори в Каза на мира, под егидата на Светия престол, бе предложена след избора на папа Лъв Четиринайсети и получи подкрепа и от Тръмп.
РУСИЯ ПРЕДПОЧИТА ИСТАНБУЛ
Руският външен министър Сергей Лавров разговаря по телефона с американския си колега Марко Рубио относно подготовката на „конкретни предложения“ за следващия кръг преговори с Киев, съобщава Ройтерс, цитирайки изявление на руското Външно министерство.
Лавров обсъди с Рубио и изпълнението на споразуменията между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп, постигнати по време на телефонния им разговор миналата седмица, според информация от министерството.
По-рано Лавров заяви, че Русия предлага следващите преговори да бъдат проведени на 2 юни в Истанбул.
Все още няма официален отговор от Украйна на предложението на Москва.
„МАЛКО НЕЕЛЕГАНТЕН“ ВАРИАНТ
В края на миналата седмица Лавров изрази мнение, че изборът на Ватикана за място на следващите преговори между Русия и Украйна би бил „малко неелегантен“, тъй като два православни народа биха обсъждали на католическа земя важни въпроси, свързани с православието в Украйна, отбеляза Лавров по време на конференция, цитирана от ТАСС.
По отношение на предложението Ватиканът да бъде домакин на следващи преговори между Русия и Украйна, министърът добави, че трябва да се избягват „варианти, които не са много реалистични“.
„Представете си Ватикана като място за преговори – това би било, бих казал, малко неелегантно, особено когато православни православни държави обсъждат въпроси, свързани с корените на конфликта в Украйна“, каза Лавров, напомняйки, че един от основните проблеми е курсът на Киев към унищожение на Украинската православна църква.
Министърът добави, че самият Ватикан би могъл да не се чувства комфортно, ако бъде домакин на подобни преговори.
МОТИВИ ОТ ЦЪРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ХАРАКТЕР
Политическият анализатор Сергей Марков сподели пред агенция Блумбърг, че Путин никога не би отишъл в Италия, страна член на НАТО, поради съображения за сигурност и допълни, че руският президент не вижда Ватикана като неутрален в конфликта.
Причината е и сложността на взаимоотношенията между Римокатолическата църква и Руската православна църква, ръководена от Патриарх Кирил, който е известен с подкрепата си за Путин и войната в Украйна.
Според източници на агенцията, Руската Православна църква е против участието на Ватикана в мирни преговори, виждайки го като исторически противник в Украйна, особено след закриването на храмове, предани на Москва от украинските власти.
Италия е член на Международния наказателен съд, който през март 2023 г. издаде заповед за задържането на Путин за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Дори и ако той пристигне в Италия, страната би била задължена да го арестува.
Но дори и да бъдат преодолени всички пречки, не е сигурно дали подобни преговори биха били успешни, тъй като вероятно би била необходима среща, включваща Зеленски, Путин и Тръмп, а такава засега не е предвидена, по данни на Блумбърг.
УСИЛИЯТА ЗА МИР НА ВАТИКАНА
Ватиканът и западните власти остават скептични за намерението на Москва да прекрати огъня, отбелязва „Евронюз“.
Епископ Глиб Лончина, представител на гръко-католическата (униатска) църква в Украйна, изрази съмнение относно намеренията на Русия.
„Папа Лъв Четиринайсети няма никакво влияние в Москва. Руснаците не признават наша Църква“, заяви той пред телевизионния канал. „Напротив, тя иска да унищожи нашата църква, както правят и на окупираните територии, където униатските храмове биват разрушавани.“
Гръко-католиците, известни също като униати, са част от източните католически църкви, които следват византийския обряд, но са свързани духовно с Рим. След Втората световна война, Сталин забрани Украинската гръко-католическа църква и прехвърли имотите ѝ на Московската патриаршия, нещо, което мнозина историци свързват с близките връзки на последната със съветската власт, уточнява „Евронюз“.
Папа Лъв предвиждаше да направи посредничеството на Ватикана централна част от своя понтификат. Въпреки това, оптимизмът му сега трябва да отстъпи пред трудната геополитическа реалност – нещо, за което предшественикът му папа Франциск говореше като „световна война, водена на фрагменти“, отбелязва „Евронюз”.
РУСИЯ НЕ ВЯРВА НА АМЕРИКАНСКИЯ ПАПА
Западните власти посрещнаха със задоволство новата близост на Ватикана с украинските намерения. По време на първата си меса, папа Лъв подчерта, че „многострадална Украйна очаква преговори и искрен мир“.
Кардинал Оскар Родригес Марадиага обясни пред италианския вестник „Стампа“, че посредничеството на Ватикана е трудно, но остава възможно, като подчерта, че папата „получава доверие от световните лидери“. Но кардиналът призна, че Русия е резервирана спрямо Светия престол.
Паскуале Ферара, бивш генерален директор на политическите въпроси в италианското Външно министерство и преподавател в университета ЛУИСС в Рим, отбеляза, че недоверието на Русия датира още от времето на папа Франциск.
„Скептицизмът беше наличен още по времето на папа Франциск и е коренен в дългогодишните хладни отношения между Руската православна и Католическата църква“, посочи Ферара.
Към това добавя и разделението между католицизма и православието, съществуващо от Великата схизма от 1054 г. Много православни лица не признават папата за религиозен авторитет, отбелязва „Евронюз”.
ПОСРЕДНИЧЕСКИТЕ УСИЛИЯ НА ВАТИКАНА В ИСТОРИЯТА
Ватиканът многократно се опитва да играе роля в разрешаването на международни конфликти. Католическата организация „Орден на свети Егидий“, свързана с Ватикана, помогна за прекратяване на Алжирската гражданска война през 90-те години на миналия век.
Други папи също са се опитвали – често без особено успешни резултати – да предотвратяват глобални конфликти. Папа Бенедикт Петнайсети нарича Първата световна война „безсмислено клане“, а папа Пий Единайсети призовава за съпротива срещу фашизъм, нацизъм и болшевизъм в навечерието на Втората световна война, посочва „Евронюз”.
По време на Ялтенската конференция, Сталин подчертава известната си реплика: „С колко дивизии разполага папата?“ Десетилетия по-късно, папа Йоан Павел Втори изиграва съществена роля за свалянето на комунизма в Източна Европа.
Източник: БТА
