Нахлуването на Украйна в района на Курск в Русия повдигна много въпроси.
Като например: Защо се изпращат сили на север, когато Украйна губи територии другаде? Защо се стимулира Москва да укрепва граничен регион, който е относително спокоен, създавайки по този начин дългосрочна дилема за сигурността на Украйна? Защо не се изчака, докато украинските части на изток и юг станат достатъчно здрави, за да се възползват от всяко източване на руските сили в резултат на операция на север?
Каквито и да са действителните цели на Киев, операцията съдържа важна информация относно дългосрочната траектория на войната, пише в свой анализ за Foreign Policy професорът от института за стратегически изследвания в колежа на американската армия Джон Р. Денл.
Възможно е, макар и все още да не е сигурно, че офанзивата в Курск не е просто опортюнистичен гамбит, а по-скоро част от по-широка военна кампания, която може да продължи до 2025 г., целенасочено подготвяйки сцената за операции другаде?
Второ, офанзивата изглежда предоставя доказателство за способността на Украйна да използва западното обучение по начин, невиждан по време на неуспешното контранастъпление през 2023 г., а именно чрез използване на маневрена война с комбинирани оръжия – синхронизирането на различни бойни инструменти по начин, който шокира, дезориентира и в крайна сметка побеждава противника.
Ако тези предварителни заключения кристализират, офанзивата в Курск може да се окаже голяма повратна точка.
Украинските генерали поддържат впечатляваща оперативна сигурност около разгръщащата се офанзива, като не анонсираха, че предстои подобна операция.
Някои наблюдатели спекулират, че операцията е предназначена предимно за политически цели. Разбира се, на стратегическо ниво – и във време, когато мнозина на Запад сега обмислят от какво ще се нуждаят украинските сили, за да започнат широко контранастъпление през 2025 г. – операцията в Курск може да генерира оптимизъм сред поддръжниците на Украйна и да засили желанието им да продължат финансирането и обучението.
Доказателство за това вече има в някои от реакциите на Запад.
Въпреки това е трудно да се повярва, че основната цел на офанзивата в Курск – отпреди 10 дни към 16 август – е чисто политическа, имаща за цел да засили позицията на Киев в несъществуващите мирни преговори, да гарантира допълнителна западна помощ, да подкопае авторитета на руския президент Владимир Путин у дома или да улесни обмена на затворници.
Всички ученици знаят фразата на пруския генерал Карл фон Клаузевиц, според когото войната е продължение на политиката с други средства. Но да се заключи, че Украйна ще изпрати хиляди войници на север в рискована операция на руска територия, докато нейните сили на юг и изток бавно губят позиции по чисто политически причини, в най-добрия случай изглежда съмнително.
Като алтернатива някои украински официални лица твърдят, че операцията в Курск има за цел да усложни притока на сили от други части на Русия към източната Донецка област на Украйна.
Това изглежда съмнително, като се има предвид сравнително ограничения обхват на операцията досега и липсата на доказателства относно блокирането на основни железопътни линии, пътища или друга транспортна инфраструктура или платформи, свързани с потока на персонал и оборудване в Донецк.
Украинските сили ще трябва да навлязат по-далеч на изток в Русия, вероятно до железопътния възел във Воронеж, приблизително на 200 мили източно от граничния град Суджа в Курска област, или приблизително на същото разстояние на югоизток към Валуйки, за да блокират железопътните линии или пътища, които в крайна сметка си проправят път към украинския Донбас.
Украински официални лица също така твърдят, че офанзивата в Курск е имала за цел да даде възможност за унищожаване на руски съоръжения и платформи, както и складове с бомби, предназначени за операции на украинска територия.
На 13 август украински официален представител заяви, че на силите на Киев липсват достатъчно далекобойни оръжия, за да ударят тези цели от другата страна на границата.
Същата нощ обаче Украйна проведе най-голямата си операция с дронове до момента, изпращайки десетки безпилотни летателни апарати да удрят съоръжения и платформи в широка част от руска територия, включително в Курск, Белгород, Воронеж, Волгоград, Брянск, Орел, Ростов и далечният Нижни Новгород — на около 500 мили от украинската граница.
Донякъде по-вероятно от всички тези други обосновки и както посочиха някои украински висши служители, операцията изглежда има за цел да облекчи натиска върху украинските сили на юг и изток.
Това може също така да принуди военните плановици на Москва да обмислят по-дългосрочна отбрана на границата на Русия със Северна Украйна, като свържат повече войски там и въведат ново ограничение за руските командири.
Досега има някои съобщения, че руски служители са отклонили войски от южната част на фронта, както и от Калининград.
Въпреки това, дори ако натискът бъде облекчен, малко вероятно е украинските войски на изток и юг да имат необходимите средства да проведат собствена контранастъпление, поне в краткосрочен план.
