Вторжението на Украйна в региона на Курск в Русия поражда различни въпроси. Например: Защо пращат сили на север, докато губят територии на други места? Защо подтикват Москва да укрепва граничния регион, докато създават дългосрочни заплахи за сигурността на Украйна? Защо не изчакат да бъдат укрепени украинските части на изток и юг, преди да се възползват от източването на руските сили след операцията на север?
Независимо от реалните цели на Киев, операцията съдържа ключова информация относно дългосрочната траектория на конфликта, посочва професор Джон Р. Денл от института за стратегически изследвания в колежа на американската армия в своя анализ за изданието Foreign Policy.
Смята се, че офанзивата в Курск може да бъде част от по-голяма военна кампания, която може да продължи до 2025 година, като целенасочено подготвя почвата за операции на други места.
Също така, офанзивата показва способността на Украйна да използва западното обучение за маневрени операции с разнообразно оръжие, което не е било видяно по време на неуспешното контранападение през 2023 г., като синхронизира различни бойни инструменти по начин, който изненадва, дезориентира и в крайна сметка побеждава противника.
Ако тези предварителни заключения се потвърдят, офанзивата в Курск може да бъде ключова точка в кампанията.
Украинските генерали запазват висока оперативна сигурност около офанзивата, като не разкриват планове предварително.
Някои анализатори считат, че операцията може да бъде предимно за политически цели. На стратегическо ниво, в момент, когато на Запада се обсъжда какво ще бъде нужно на украинските сили, за да започнат широко контранападение през 2025 г., операцията в Курск може да подхрани оптимизма сред сторонниците на Украйна и да укрепи желанието им за финансова подкрепа и обучения.
Това вече се отразява в реакциите на Запада.
Въпреки това е трудно да се вярва, че основният цел на офанзивата в Курск е чисто политическа, целяща да засили позицията на Киев в несъществуващите мирни преговори, да гарантира допълнителна западна подкрепа, да подкопае авторитета на руския президент Владимир Путин в Русия или да улесни обмен на затворници.
Всички знаят фразата на пруския генерал Карл фон Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Но да се приеме, че Украйна ще изпрати хиляди войници на север за рискована операция на руска територия, докато нейните сили на юг и изток постепенно губят позиции по чисто политически причини, изглежда съмнително.
Някои украински официални лица твърдят, че операцията в Курск е направена с цел да затрудни притока на сили от други части на Русия към източната Донецка област на Украйна.
Това обаче изглежда малко вероятно, като се има предвид ограничения обхват на операцията до момента и липсата на доказателства за блокиране на основни железопътни линии, пътища или друга транспортна инфраструктура, свързана с протока на персонал и оборудване към Донецк.
За да блокират трафика към Донбас, украинските сили ще трябва да продължат напред на изток в Русия, вероятно до жп възела във Воронеж, на около 200 мили източно от Курска или на приблизително същото разстояние на югоизток към Валуйки.
Украинските официални лица също твърдят, че целта на офанзивата в Курск е да нанесе удар на руски съоръжения и складове с бомби, предназначени за операции на украинска територия.
На 13 август украински официален представител заяви, че на украинските сили им липсват оръжия за далечни удари, за да постигнат тези цели от другата страна на границата.
През същата нощ обаче, Украйна изпълни най-голямата си операция с дронове досега, изпращайки десетки безпилотни летателни апарати да атакуват съоръжения и складове в широка област от руската територия, включително Курск, Белгород, Воронеж, Волгоград, Брянск, Орел, Ростов и Нижни Новгород – на около 500 мили от украинската граница.
Може би най-вероятното обяснение и според украински висши служители, операцията с цел да намали натиска върху украинските сили на юг и изток.
Също така това може да накара военните плановици в Москва да обмислят по-дългосрочна защита на границата на Русия с Северна Украйна, като разпределят повече войски там и въведат ограничения за руските командири.
Досега има информация, че руски войници са преместени от южната част на фронта, както и от Калининград.
Въпреки това, дори ако натиска бъде намален, малко вероятно е украинските сили на изток и юг да разполагат с ресурси за съществено контранападение, поне на краткосрочно ниво.
