Две нации на Балканите използват еврото като основна валута, без да са част от Европейския съюз или еврозоната. Това са Черна гора и Косово, които от 23 години използват единната валута на ЕС.
Черна гора се отделя от Сърбия през 2006 г., а от 2012 г. започва преговори за присъединяване към ЕС. Страната е една от най-напредналите в Западните Балкани по отношение на евроинтеграцията и целта ѝ е да стане член на Съюза до 2028 г.
Косово, откъснало се от Сърбия през 2008 г., подаде молба за членство в ЕС в края на 2022 г., но кандидатурата му остава замразена заради липсата на единодушие между 27-те държави, тъй като пет от тях – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – не признават независимостта на Косово.
Въпреки това, използването на еврото може да бъде проблематично за бъдещото присъединяване на двете страни.
Защо Косово и Черна гора употребяват евро без да са част от ЕС?
Сайтът на Централната банка на Косово отбелязва, че еврото е прието в страната след дълга употреба на германската марка по време на и след югославските войни, заради несъществуващата монетарна система. През септември 1999 г. германската марка е утвърдена от ООН като основно разплащателно средство в Косово, редом с други валути, като югославския динар, без преговори с ЕЦБ или Бундесбанк.
Ситуацията в Черна гора е подобна, като страната започва да използва паралелно югославския динар и германската марка с разрешението на Бундестага през 1999 г. От 2001 г. официалната валута става единствено германската марка, в опит на властите, ръководени от президента Мило Джуканович, да се справят с хиперинфлацията и политическата изолация от управляващия в Белград Слободан Милошевич, казва черногорското издание „Радио Титоград“.
Мирослав Иванишевич, тогавашен министър на финансите, счита, че страната е нямала друг вариант, тъй като печатането на собствена валута би създало рискове заради прогнозните проблеми с финансовата дисциплина. Черна гора е отстранена от монетарните операции на Народната банка на Югославия, а Институтът за обработка на плащанията е преместен под контрола на черногорските власти. Решението за приемането на марката, въпреки одобрението на Германия, предизвиква резки реакции от Белград и международни играчи.
„Имахме избор – да останем мълчаливи и да търпим унищожение, или да въведем чуждестранна валута в нашата платежна система“, споделя Иванишевич пред „Побиеда“.
В началото на 2002 г. еврото става официална валута в Германия, като германската марка остава в миналото. Това доведе до замяната на марките с еврото в Косово и Черна гора.
При преминаването към еврото, Органът за разплащания и банкиране на Косово работи с ЕЦБ и част от централните банки на еврозоната, за разлика от приемането на германската марка.
В Косово с навлизането на еврото се създават шест нови банки, а финансовият сектор получава значителен растеж, въпреки високите разходи свързани с извеждането на германската марка и въвеждането на новата валута.
В Черна гора с въвеждането на германската марка настъпват големи промени, включително приемането на закон за Централната банка, с който югославският динар напълно отпада от разплащателната система. Техническа помощ осигуряват Американската агенция за международно развитие и Европейската агенция за възстановяване. Създава се Валутен съвет и Централна банка на Черна гора, която ръководи процеса по приемането на еврото.
„Процесът беше изцяло в ръцете на Централната банка. През 2001 г. общувахме с ЕЦБ и Бундесбанк, но реализацията на въвеждането на еврото стана с германските търговски банки, тъй като не бяхме част от Европейската валутна система“, обяснява пред „Побиеда“ Любиша Къргович, който е заемал различни роли през целия процес.
В Черна гора е премахнат динарът при приемането на германската марка, докато в Косово динарът и еврото съществуват паралелно дълги години. Едва от февруари 2024 г. Централната банка на Косово определи еврото за единствена валута за парични транзакции, което доведе до недоволство сред косовските сърби и призиви от посланици на Франция, Германия, Италия, Великобритания и САЩ за преразглеждане на решението.
Как еврото влияе на живота на обикновените хора?
Според експерти от Черна гора, приемането на еврото е улеснило живота на гражданите.
„С еврото донесохме стабилност и сигурност. Имаше натиск да се върнем към динара след смяната на Милошевич, но бяхме напреднали в усилията си за независимост в тази сфера“, отбелязва Любиша Къргович. „С еврото присъединяването към ЕС може да стане по-лесно. Възможността за политическа намеса в валутната политика беше елиминирана. Еврото стана основа за чуждестранни инвестиции и улесни икономическите и социални взаимодействия“, допълва той.
Според черногорския икономист Предраг Дрецун, германската марка и еврото са първата стъпка за Черна гора към политическата независимост, реализирана окончателно през 2006 г. с отделянето от Сърбия.
Въпреки еврото, в някои части на Косово продължава да се използва сръбският динар, а проблемите с фалшиви евробанкноти и монети са често срещани. Според „Коха диторе“, най-често се фалшифицират монети с номинал „2 евро“, заради което през 2023 г. местни бизнеси поискаха помощ от властите.
Как ще повлияе използването на еврото на присъединяването на Косово и Черна гора към ЕС?
Изглежда, че ранното приемане на еврото в Косово и Черна гора не е благоприятно в преговорите за присъединяване към ЕС. Обикновено нови членки влизат в еврозоната след като станат част от ЕС и изпълнят нужните условия. Въпросите по темата се разглеждат в глава 17 от предприсъединителната рамка „Икономически и валутен съюз“. Черна гора е решила да запази еврото и след присъединяването, но конкретна процедура все още не е предложена.
„Ако ЕС позволи използването на еврото, въпреки критериите, предписани за употребата му в рамките на ЕС, може да настъпят вътрешни затруднения“, коментира Предраг Дрецун и подчертава, че в ЕС все още има страни, които не ползват еврото, като Чехия, Румъния, Швеция, Полша и Унгария. „А в случай на отказ, може да настъпи значителна нестабилност в Черна гора. Въпросът е как държава в такава нестабилна ситуация може да бъде част от ЕС. За щастие сме малка икономика, така че вероятно ще ни прегледат с по-меки очи“, добавя той.
Въпреки стремежа на Косово да се присъедини към ЕС, процесът в момента е замразен заради петте членки, които не признават независимостта на Косово и напрежението в северната част на страната, където преобладава сръбското население.
