Борисов обвинява ПП-ДБ във всякакви грехове, от всички партии ги клеймят, Радев и Пеевски не остават по-назад. Защо всички стрелят с топ по либералната опозиция, щом е уж политическо врабче? Обясненията са няколко.
Някак парадоксално е, че всички продължават да се борят с ПП-ДБ, въпреки че след отпадането им от управлението и смалената им наполовина електорална подкрепа те са в маргинална роля. Бившият им партньор в „сглобката“ Бойко Борисов редовно ги обвинява в какви ли не грехове, последният от които е, че дори повече от „Възраждане“ се опитвали да възпрепятстват влизането ни в еврозоната.
Всевъзможни нападки и обиди
Делян Пеевски не спира да ги нарича „пуделите“, като още се позовава на разпространения кадър с пудела и пачката между зъбите, с доказателствена сила колкото на анимационен филм. Тошко Йорданов също не се скъпи на обидни етикети от типа на гьонсурат, идиот, малоумен. БСП са по-възпитани в нападките: нарича ги некомпетентни, неспособни, безотговорни. Към същия регистър се придържа и Радостин Василев – в допълнение към цялата анти ПП-ДБ реторика, която успя да предизвика с направения за целта запис. За Костадин Костадинов те, разбира се, са „национални предатели“ и „инфантилни неможачи“, а членове на партията му предпочитат да им показват отношението си направо ръкопашно.
Ивелин Михайлов сякаш още се пази от пряка конфронтация с тях, което не му пречи да създава внушения, че пак се готвят да участват в правителство, пак доминирано от Пеевски. Може би само Ахмед Доган, твърде зает със собственото си оцеляване, не им е посегнал. За сметка на това Румен Радев не знае спирачка – скоро не ги е наричал шарлатани, но не изпуска случай да намекне, че се правят на демократи, докато всъщност ги интересували само властта и парите. Тук трябва да прибавим и широкия кръг на публични говорители и защитници на Радев, на Борисов и на Пеевски, които може да спорят помежду си, но откъдето и да тръгнат, накрая стигат до разправа с ПП-ДБ.
Каква е целта?
Защо стрелят с топ по политическо врабче? Причина би могъл да е стремежът на сегашните управляващи да получат признание от ЕС. А за да стане това, е добре да излезе, че ПП-ДБ не просто нямат заслуги за Шенген и еврото, а преди това и за помощта към Украйна, а че даже уж са работили в полза на Кремъл. Не е много лесно да бъдат убедени просветените, но колко повече са непросветените… Или пък обратното – стремежът може да е към снишаване. ПП-ДБ представляват либералната демокрация у нас, така че атаките срещу тях са атаки и срещу нея с тежкия пропаганден арсенал на заклеймяването ѝ – джендъри, соросоиди, умнокрасиви и пр.
Но ЕС се мобилизира да защитава либералната демокрация, включително с увеличение на военния си бюджет, за да се противопостави на идеологията на силата и сделката, която изповядва новият господар на Белия дом. В такава объркана ситуация да хейтиш ПП-ДБ е форма на предпочитаната по нашите ширини геополитическа гъвкавост – хем не казваш нищо против Европата, за да се радваш на благосклонността ѝ, хем реториката ти е попътна на днешна Америка, така че винаги друг да ти е виновен (Пеевски отдавна даде тон и пръв обърна очакванията си към Тръмп).
Съпротива срещу двете големи злини на България
Основната причина всички да се нахвърлят върху ПП-ДБ обаче е, че те са тотална опозиция – и на управляващите, и на опозицията. Така е, защото единствени демонстрират политическа воля за съпротива и срещу двете големи злини на съвременна България – корупцията и нерегламентираната власт, и съответно – руското влияние и евроскептицизма.
Останалите политически играчи предпочитат, докато се съсредоточават върху едната от двете злини, да се разсейват за другата. Настоящето управление с мандата на ГЕРБ в коалиция с ИТН и БСП превърна влизането ни в еврозоната в свой приоритет, но без да се отказва от управленческия модел, който породи протести срещу корупцията през 2020 година, индикация за която се приема близостта с Пеевски.
Това прави удържането на двойната съпротива от страна на ПП-ДБ сложна задача, която те се опитват да решат, като подкрепят правителството за еврозоната, и същевременно „Продължаваме промяната“ се канят да внесат вот на недоверие към него веднага след решението на Съвета на ЕС за въвеждането на еврото. Отделен въпрос е, че без да има достатъчно значим конкретен повод, вотът им ще изглежда по-скоро като извинение пред електората за компромисите към ГЕРБ, отколкото начало на ефективен дебат в парламента за корупцията по високите етажи на властта.
А и подкрепата за вота, искан от ПП-ДБ, от страна на откровените евроскептици ще е „мечешка услуга“. Защото борбата с корупцията е нужна на тези евроскептични сили, само доколкото обслужва далечната им цел – да инсталират в България пропутиново правителство. В сегашния втори мандат на Тръмп тази цел не им се струва толкова далечна – затова и вече започна надиграване помежду им за надмощие в очите на Москва. След като „Възраждане“ се побратимиха с партията на Путин „Единна Русия“, Радев спешно предприе насрещен ход. Предложи референдум за еврото, въпреки че скоро преди това сам беше изтъкнал неконституционността му. И го направи не кога и да е, а точно в „День Победы“ – както се казва: Някой да не ни е забелязал? Евтин театър, но с потенциал да стане опасен.
Гражданският вот
Така че за ПП-ДБ е твърде по-щадящо, ако руските проксита, вместо да ги подкрепят, продължават да пеят в хейтърския хор. Колкото по-многогласен е той, толкова по-вероятно е те да не се окажат политическо врабче, щом пречат на всички. Откъде може да им дойде невидима за момента сила? Явно не от корпоративен вот, дори не от партиен, а от гражданския, който се отлива, когато допуснат грешки, но не се влива другаде и стои като резерв на либералната демокрация. Той може да остане в летаргия, може да излезе и на улицата, но може да влезе и в урните, ако ПП-ДБ не отстъпят в нито една от двете трудни битки за правова западноевропейска държава.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
