Днес, преди началото на първото заседание на есенната сесия на Народното събрание, лидерът на ДПС Делян Пеевски отправи директна атака към президента Румен Радев.
„Всички се занимават само с кандидатите си. Президентството се занимава само с това – да форматира кандидат, за да може на базата на този кандидат да има после партия президентът Радев. Той трябва да бъде откровен с хората. Той е един политик вече, но е време да си направи партията. Призовавам го да излезе. Аз ще направя много разкрития по време на тези кампании. И няма да позволя на никой да излъжат хората, ще получат цялата истина“, каза Пеевски.
Тази атака е показателна за промяната в стратегията на управляващото мнозинство. Досега и Пеевски, и неговият задкулисен партньор Бойко Борисов концентрираха критиките си почти изцяло върху „Промяната“, която смятаха за основен политически риск. Днес обаче картината е различна. Въпреки шумните закани за вотове на недоверие и протестни акции, предсрочни избори тази есен не изглеждат вероятни. Истинската политическа битка се очертава догодина – по време на президентските избори, които могат да се превърнат и в катализатор за нови парламентарни избори.
Фокусът вече е изместен – атаките са насочени към Радев. Причината е ясна: през последната година и половина „Промяната“ изгуби политическата инерция и днес изглежда обезкървена, докато Радев се очертава като реална заплаха за статуквото.
Защо Радев е заплаха?
Първо – за разлика от карикатурните популистки формации като „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, Радев продължава да стои като относително стабилна и солидна политическа фигура.
Второ – ако президентът реши да създаде собствена партия, около него могат да се обединят две ключови групи избиратели:
- хората, които искат алтернатива на задкулисния модел, олицетворяван от Борисов и Пеевски, сред които вероятно ще има и отлив от „Промяната“;
- проруско настроените граждани, които в момента гравитират около БСП, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.
Така Радев може да се окаже в уникална позиция да консолидира разпилян вот – както на реформаторски настроени граждани, така и на антизападно ориентирани избиратели. Да не забравяме и фактът, че през 2020 година именно вдигнатият юмрук на президента пред протестиращите тогава български граждани успя сериозно да разклати днешните управляващи и ги извади от строя за близо четири години.
Нова фаза на политическо противопоставяне
Очертава се нов етап в българската политика. Управляващите явно не смятат формации като МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“ за реални опоненти, защото липсват критики в тяхна посока. Вместо това атаките са концентрирани срещу „Промяната“ и президента Радев – единствените, които могат да застрашат конструирания властови модел.
Предстои да видим как държавният глава ще отговори на тези атаки и дали наистина ще поеме по пътя на създаване на собствен политически проект. Едно е ясно – политическата битка в България навлиза в нова, по-остра и персонализирана фаза, но изключително любопитно е дали Радев ще успее да повтори успеха си от 2020г. и отново да свали правителството на ГЕРБ.
