Водените в Турция преговори за примирие в Украйна са и личен успех за президента Ердоган. Той съумя да разшири влиянието си в конфликта, а се ползва и с доверието на двете воюващи страни. Каква е ключовата му роля сега.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е в постоянен контакт с най-могъщите в света и може да е доволен от своята роля и ролята на страната си. Регионалната сила Турция вече се е утвърдила като важен играч на международната сцена.
Турция помогна интензивно за свалянето на сирийския диктатор Башар Асад, а сега поддържа тесни контакти с неговия наследник Ахмад аш-Шараа. АРД отбелязва, че това се е видяло отчетливо и тази седмица – по време на срещата на новия сирийски владетел с американския президент Доналд Тръмп в Саудитска Арабия. Ердоган взе участие по видеовръзка. Срещата бе голям успех, американските санкции срещу Сирия бяха отменени.
Продължителни усилия за посредничество
Има и още нещо, което е в приоритетните задачи на Ердоган: успешното посредничество между Русия и Украйна. От началото на войната през февруари 2022 година той се стреми да организира среща на върха между двамата държавни ръководители. По тази причина негови близки поддръжници вече го предложиха за Нобеловата награда за мир, посочва германската обществено-правна медия. Но двата предишни кръга от разговори в Истанбул не доведоха до успех.
Ердоган реагира на инициативата на руския президент Владимир Путин – вместо примирие веднага да бъдат подхванати преговори и покани двете страни в конфликта на среща в Турция. Турция е единствената държава, която се ползва с доверието и на двамата противници, подчерта в тази връзка Ердоган и обяви, че е готова да организира преговори и да покани съответните гости.
Добри връзки и с двата лагера
Както посочва пред АРД директорът на истанбулския мозъчен тръст EDAM Синан Юлген, Истанбул винаги е бил важно място за политически срещи. Според него подобни преговори за мир могат да се водят само в страна като Турция, тъй като и двете страни в конфликта смятат Ердоган за честен посредник. Той има добри връзки с Путин, включително лични. На последните избори Путин подкрепи Ердоган и с разсрочване на сметките за горивата, а търговията между двете страни продължава да процъфтява, припомня германската обществено-правна медия.
След нападението на Русия срещу Украйна натовска Турция не се присъедини към западните санкции срещу Русия. Руски самолети все така могат да кацат в Турция, в страната могат да се използват руски кредитни карти. Ердоган неведнъж е защитавал Путин пред Запада, миналата година каза дори, че някои на Запад искат нова световна война.
Различни инициативи
Ердоган поддържа близки контакти и с украинския президент Володимир Зеленски. Украинският президент посети Турция на няколко пъти, последно през март 2024-та. Турция доставя оръжия на Украйна, и най-вече важните за войната дронове. Турция не е признала и руските териториални претенции към Украйна.
Ердоган използва специалната позиция на Турция и за други дипломатически инициативи – като например за зърненото споразумение между Украйна и Русия.
Неведнъж се е стигало и до зрелищна размяна на пленници, отбелязва АРД, давайки за пример последния случай от август 2024-та, когато бе извършена най-голямата размяна от края на Студената война насам.
Ползите във вътрешнополитически план
Политическият консултант Юлген посочва, че това са големи успехи, които са увеличили международния престиж на Ердоган. „Това във всички случаи е положително развитие, както за президента, така и за Турция“, казва Юлген пред АРД и добавя, че то носи на страната ползи и във вътрешнополитически план.
А напоследък Ердоган е под натиск в това отношение – не само поради тежката икономическа ситуация, а и след разправата с протестиращи, последвали ареста на истанбулския кмет Екрем Имамоглу. Демонстрациите на студенти, ученици и критици на режима доведоха до най-голямата протестна вълна в страната от години.
Важната геополитически роля на Турция в НАТО с нейната втора по големина армия в Алианса до голяма степен смекчиха международната критика. А значимостта на Турция като регионална сила се проявява и в това, че едновременно с планираните преговори за Украйна, в Анталия се провежда и неформална среща на външните министри от НАТО.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
