ОГНЯН МИНЧЕВ
Наблюдавам с известен скептицизъм въздишката на облекчение, която умерени либерали изпускат по повод силното представяне на Джо Байдън в „супер вторника“ от предварителните избори на Демократическата партия. Преди четири години умерените либерали наблюдаваха с нарастващ гняв придвижването на Доналд Тръмп нагоре в популярността му сред тогавашните републикански кандидати. Когато взе номинацията, либералният истеблишмънт започна кампания от подигравки, а кандидатът на демократите Хилари Клинтън нарече поддръжниците на Тръмп deplorables (нещастници). „Тръмп, разбира се, не може да спечели“, успокояваха се публично либералните пундити, „но самият факт на номинацията му е опасен и обиден“. Тогава имах нещо като gut feeling (седмо чувство ли, що ли), че Тръмп може да поднесе изненада. Частните ми разговори с приятели в Америка потвърждаваха това чувство – там се надигаше нова политическа вълна. Не бях сред изненаданите от резултата през ноември 2016 г.
Но това е минало. Сега наблюдаваме нови заклинания. „Дано не е Сандърс – той не може да победи Тръмп…“ „Дано номинират Байдън – той може да победи Тръмп…“ Аз и този път имам нещо като gut feeling (седмо чувство ли, що ли…), но сега ще взема да го споделя. Може и да бъркам – и дано да е така! Мисля, че след като на Америка и на всички нас в глобалния свят ни се случи Доналд Тръмп, може би ни предстои да ни се случи и Бърни Сандърс. Не, че съм черноглед, но си мисля… За Джо Байдън ще бъде трудно да победи Доналд Тръмп. Байдън е от умереното – центристко крило на Демократическата партия и ще разчита преди всичко на гласовете на умерените демократи. Те не са малко, но вече не са достатъчно. В Америка от доста време тече процес на политическа радикализация в двата полюса. При демократите се увеличава относителния дял на млади и все по-левичарски настроени гласоподаватели. Освен културния дневен ред на радикалната левица, все по-голямо значение придобиват определени икономически и социални проблеми, засягащи големи – все по-големи групи от хора.
Вижте какво обещава Сандърс. Всеобщо здравеопазване – задължително покритие за всекиго. След като Обама включи големи социални периферии без покритие в своя план за здравеопазване, цените на здравните застраховки хвръкнаха нагоре. Самонаемащите се, малките фирми не могат да плащат тези пари. Все повече хора – не задължително млади и не задължително леви – са в безизходица пред високите застрахователни тарифи. Обещанията на Сандърс звучат примамливо. Още повече, че не са нереалистични. Съседна Канада има пълно здравно покритие на гражданите си. Както и повечето европейски страни. Сандърс обещава и покриване на студентските заеми и разширяване на безплатното университетско образование. Ако сте млад и амбициозен човек без големи финансови възможности – за кого ще гласувате? Мантрата „Америка не може да избере социалист“ е позоваване на минал опит и неглижиране на реални факти от настоящето.
Първо, младежкият радикализиран вот за Сандърс този път е много активен – и ще бъде много вял и пасивен, ако Байдън вземе номинацията. Второ, около Сандърс се образува и една по-аморфна периферия от нерадикални, политически умерени гласоподаватели, които биха го подкрепили заради конкретните си интереси – здравеопазване, образование… Няма да им пука изобщо, че е прекарал медения си месец в Москва през 1988 г. и че обожава Фидел Кастро. Затова, ако Сандърс вземе номинацията, той ще има по-голям потенциал да победи Тръмп. Което от гледна точка на международните позиции на Америка и – в частност – на интересите на Европа ще бъде истински кошмар. След Тръмп, ще ни се случи и Сандърс… На мястото на Путин бих сложил отсега бутилка шампанско да се изстудява в хладилника – за всеки случай…
Не подценявам политическия опит и шансовете на Джо Байдън. Ако той вземе номинацията на демократите ще разчита безрезервно на политическия апарат на своята партия, ще разчита на мощния либерален истеблишмънт – политически, финансов и медиен. Ще има добрия шанс да избегне грешките от кампанията на Хилари Клинтън. Решимостта на традиционните либерални гласоподаватели да отстранят Тръмп ще максимизира участието им в изборите. Но набъбналата лява, младежка периферия на демократите, както и радикалните културни малцинства (които по двата бряга често правят мнозинства, особено на западния, „левия“ бряг, left coast) ще останат доста индеферентни. Това може да скъси шансовете на Байдън за победа. Докато номинацията на Сандърс ще активира радикално левите – а центристите ще предпочетат да го подкрепят, само и само да се отърват от Тръмп. Това е логиката на политическия избор в една разделна на два все по-радикални полюса нация като Америка. Разбира се, днес правим предварителни оценки – до ноември има шест месеца, през които може да се случи какво ли не. Може да ни се случи и Бърни Сандърс… Пази Боже, но не е изключено…
*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Огнян Минчев.
*Заглавието е на „Екип нюз“.
