Изплащането на Иран към Израел в събота представлява сериозен проблем за Близкия изток и Русия, тъй като ситуацията може да създаде нови напрежения между Москва и Техеран.
Мишел Гризе, висш политически анализатор в американската мисловна заплаха RAND, разглежда как по-широка конфронтация в Близкия изток може да повлияе върху Русия. Статията му беше публикувана за първи път в списание The National Interest на 11 април, само два дни преди Иран да изпрати над 300 дрона и ракети към Израел.
Гризе коментира атаката срещу иранското посолство в Дамаск, Сирия, на 1 април. Израел не пое отговорност, но Иран реши да отговори и да предприеме действия.
„Въпреки че се твърди, че Москва извлича полза от хаоса в Близкия изток, който привлича вниманието и ресурсите на Запада далеч от Украйна, тя би могла да изгуби много, ако конфликтът Израел-Хамас се разгори в по-голяма война“, пише Гризе.
Русия се явява като военен и дипломатически играч в Близкия изток от много години. Тя е успяла да използва нестабилността в Сирия и Либия, за да утвърди позицията си като гарант на регионалната сигурност. Обаче ескалация на конфликта в Близкия изток няма да донесе същите изгоди, заключва Гризе.
Настоящото положение се дължи на заетостта на Москва с войната в Украйна. Партньорството между Русия и Иран се е засилило през последните две години, поради нарастващата изолация на силно санкционираната икономика на Русия. В момента Иран е ключов доставчик на военни ресурси за Русия. Иранският „призрачен флот“ транспортира руска нефт по света от началото на украинската война, като поддържа нефтените приходи на Москва. Повече от хиляда дронове-камикадзе „Шахед“ са доставени от Иран на Русия от началото на войната в Украйна. Тези дронове са били използвани интензивно за изтощаване на украинската противовъздушна отбрана и за поражения на инфраструктурата в дълбочина на украинския територии.
Ако Иран е вътрешно ангажиран в по-голям конфликт, той може да не може да осигури същото ниво на подкрепа за Русия.
„Последствията от по-широкия регионален конфликт, особено ако включва директен сблъсък между Израел и Иран, биха ограничили способността на Иран да продължи да функционира като военен доставчик за Русия. Освен това Техеран може да поиска военна подкрепа, а Русия има ограничен капацитет за предоставяне“, пише Гризе.
Групата Г-7 вече разглежда допълнителни санкции срещу Иран след атаката върху Израел, което може да се отрази и върху Русия.
„Ще обсъдим допълнителни санкции срещу Иран в тясно сътрудничество с нашите партньори, особено върху неговите дронове и ракетни програми“, категорична беше председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
По-масивен конфликт в Близкия изток може да укрепи влиянието на Китай в региона, за сметка на Русия.
Въпреки че Русия е ангажирана с войната в Украйна, президентът Владимир Путин успя да се позиционира като потенциален посредник за мир в Близкия изток, на фона на войната между Израел и Хамас. Въпреки това плановете на Путин могат да бъдат подкопани, ако конфликтът се разрасте, тъй като и Пекин настоява да играе ролята на миротворец.
„Русия ще бъде особено чувствителна към амбициите на Китай да поразгърне нейното влияние в Близкия изток. Особено след като Пекин постигна успехи през март 2023 г., като се яви посредник за преодоляване на проблемите между Саудитска Арабия и Иран“, пише Гризе в коментара си.
Понеже силно санкционираната руска икономика вече е зависима от Китай, тя става още по-уязвима пред капризите на Пекин.
В изявление в неделя Руското външно министерство изрази „голяма загриженост“ от „допълнителна опасна ескалация“ в региона. Заставайки за сдържаност, руското външно министерство изрази вяра, че регионалните страни „ще решат съществуващите проблеми чрез политически и дипломатически средства“.
*Оригиналният текст е публикуван в Business Insider. Превод и заглавие от ДЕБАТИ.БГ
