През юли 2025 г. Народното събрание прие окончателните промени в Закона за движението по пътищата, които предизвикаха сериозна обществена и експертна дискусия. Много от промените обаче срещнаха сериозни критики като поставят под въпрос ефективността на мерките за сигурност на пътя.
Промените предвиждат за първи път контрол на средната скорост на определени пътни участъци, които ще бъдат обозначени и подлежат на засичане с тол камери по около 50 отсечки на магистралите и скоростните пътища. Въвежда се и друга дълги години дискутирана тема – включване на общинските камери към системата за санкции, като по този начин местните власти ще имат право да получават 50% от наложените глоби за нарушенията, засечени с общински камери.
Шофиране с превишена скорост с над 40 км/ч извън населено място ще бъде санкционирано с 600 лева и отнемане на свидетелството за управление на МПС за 2 месеца.
Максималната скорост по магистралите остава 140 км/ч, а на скоростните пътища – 120 км/ч. В населени места ограничението е до 50 км/ч.
Въвеждат се зони с ограничение на скоростта от 20 и 30 км/ч в жилищни квартали, до училища, детски градини и площадки.
Въвеждат се еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона за ползване на републиканската пътна мрежа. Те ще влязат в сила 6 месеца след обнародването на закона.
Техническият преглед на автомобил вече не може да се премине, ако не са платени всички глоби по електронни фишове.
Върху пътя ще излизат небрандирани патрулни автомобили с униформени служители, които ще имат право не само да засичат нарушения, но и да налагат глоби.
Част от промените срещнаха сериозни критики. Най-острите от тях бяха отправени от Института за пътна безопасност. В становище на организацията се посочва, че промените не представляват реална реформа, а „опасен законодателен експеримент“, който води по-скоро до узаконен произвол и бизнес с глоби, отколкото до повишаване на пътната безопасност.
Според института остава неясно по какъв начин и кой определя участъците от пътя, които ще засичат средна скорост, как ще бъдат сигнализирани тези места и как се смятат допустимите скорости при наличие на променящи се ограничения (например поради ремонтни дейности).
ИПБ определя това като умишлена правна неяснота, която ще позволи произволни тълкувания и прилагане, превръщайки всеки шофьор в потенциален нарушител без ясна информация.
Право на общините да поставят камери и да вземат 50% от постъпленията от глоби
създава конфликт на интереси, превръщайки контрола над нарушенията в източник на приход за общинските бюджети. По този начин финансовият стимул за намаляване на нарушенията е силно отслабен, тъй като колкото повече глоби има, толкова по-добре за бюджета на дадена община.
Според ИПБ този механизъм ще доведе до злоупотреби, неравнопоставено третиране и административен хаос, предвид различните способности на 265 общини да осъществяват контрол.
Въпреки многократните критики, промените „надграждат“ съществуваща система, която от години създава противоречия в съдебната практика и правна несигурност – поради отлагането на окончателното тълкуване от ВКС и ВАС (дело №4/2023). Делото касае системата на електронните фишове, която остава спорна и е доведа до множество съдебни казуси. Вместо да бъдат изчакани решенията и да се поправят доказани пропуски, законодателят въвежда нови наказания, което според ИПБ е институционално неуважение и рецептата за още повече объркване и дела.
При липсата на отговорност за пътищата, маркировката, пътната сигнализация и инфраструктурните подобрения, тежестта за пътната безопасност се прехвърля единствено върху участниците в движението, особено върху шофьорите.
Според неправителствени организации и експерти основните причини за инциденти по пътищата са лошата инфраструктура, липсата на адекватна маркировка и сигнализация, както и неефективна превенция. Новите промени не адресират тези проблеми, а прехвърлят тежестта върху водачите и увеличават административния натиск.
ИПБ категорично определя новите промени като неадекватни, законодателен експеримент който носи рискове от произвол, корупция и правен хаос. От там призовават президентът да върне закона за ново обсъждане.
Подобни критики са отправени и в годишния доклад на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ за състоянието на безопасността по пътищата през 2023 г. За въвеждане на мярката за засичане на средна скорост те предлагат да бъде ясно пояснено как ще бъдат избрани участъците, които да засичат тази скорост, как системата ще може да отчита временни ограничения на скоростта, които са въведени поради ремонтни дейности и как ще бъдат обозначени тези участъци.
Въпреки че докладът посочва превишената скорост като основен фактор за травматизма по пътищата, в него се отчита също, че неспазването на редица други правила също влияят – например шофирането в нетрезво състояние, непоставянето на предпазни колани или шофиране на технически неизправно превозно средство.
На второ място се посочва състоянието на пътната мрежа, маркировката и сигнализацията, както е недостатъчното или изобщо липсата на обезопасяване на пътищата, особено по второкласната и третокласната пътна мрежа. Докладът посочва и ниската ефективност на контролните органи, както и несъвършената система за връчване на електронни фишове.
