Съединените щати готвят налагане на санкции върху сръбската петролна компания Нафтна индустрија Србије (NIS), считано от 1 октомври 2025 г., което бележи нова фаза в геополитическото напрежение в региона на Западните Балкани и има потенциално сериозни последици за икономиката и енергийната сигурност на Сърбия.
Предистория и контекст на санкциите
На 26 септември 2025 г. сръбският президент Александър Вучич публично съобщи, че американското правителство ще въведе санкции срещу NIS, най-голямата петролна компания в Сърбия.
Тази мярка е част от политиката на администрацията на президента Джо Байдън, която още от края на 2024 г. планираше санкции срещу NIS заради връзките ѝ с руската държавна компания Газпромнефт, вече под наложени западни санкции във връзка с инвазията на Русия в Украйна.
До момента санкционните ограничения срещу NIS бяха отлагани чрез издаване на специални лицензи (waivers), общо шест пъти, но шеста отсрочка изтича с края на септември 2025 г. и няма официална заявка за ново удължаване.
NIS — роля и собственост
Naftna Industrija Srbije е ключова за сръбската петролна компания, занимаваща се последователно с добив, рафиниране, дистрибуция и търговия с нефтени продукти. Тя разполага с единствената нефторафинерия в Сърбия, намираща се в град Панчево, която има капацитет от около 4,8 милиона тона годишно.
Това прави NIS централна за енергийната инфраструктура и снабдяването с горива в страната.
Основен акционер в сръбската компания е руската „Газпромнефт“, която притежава значителен дял в компанията. Сръбското правителство държи около 29,9% от капитала, като се опитва да балансира държавния и частен интерес.
В началото на 2025 г. „Газпромнефт“ предприе прехвърляне на около 5,15% от своя дял към компанията „Газпром“ с цел ограничаване на рисковете от санкции и реорганизация на собствеността.
Докато временните лицензи действаха, NIS успяваше да запази функционирането си, но изтичането на шестата и последна отсрочка означава, че от 1 октомври 2025 г. санкциите влизат в сила в пълен обем, като поставят компанията и нейните партньори пред сериозни изпитания.
Финансови и оперативни предизвикателства
Президентът Вучич предупреди, че санкциите могат да доведат до сериозни затруднения по отношение на финансовата стабилност на NIS. Много банки ще се въздържат от предоставяне на услуги към компанията, което може да причини забавяния и проблеми с изплащането на заплати към служителите, както и трудности при управлението на ежедневните операции.
Международните партньорства и транзакции вероятно ще претърпят ограничения, особено с банки и платежни платформи от Запада, които са под натиск да спазват санкциите.
Санкциите могат да ограничат доставките на суров петрол и нефтопродукти, особено тези, които минават през международни вериги за доставки и тръбопроводи.
Например, NIS използва хърватския тръбопровод JANAF, който може да бъде подложен на натиск от западни компании или правителства да преустановят или ограничат търговските отношения с NIS.
Това би могло сериозно да затрудни референтните енергийни доставки в ключови сектори.
Панчевската рафинерия е основен елемент за снабдяването на Сърбия с горива — прекъсването на работата ѝ би довело до недостиг на горива, който да се отрази както на крайните потребители, така и на промишлените потребители.
В резултат цените на горивата на вътрешния пазар вероятно ще се повишат поради ограниченията в доставките и спад в конкурентността. Вучич изрази притеснения за предстоящата зима, когато търсенето на енергия и горива традиционно нараства, като предупреди, че Сърбия може да преживее „трудна зима“ с икономически и социални трудности.
Политически и дипломатически измерения
Санкциите срещу NIS са не само икономическа мярка, но и политически ход, който може да засегне деликатния баланс в отношенията между Запада, Русия и Сърбия.
Президентът Вучич характеризира ситуацията като „косвена жертва“ на глобалния конфликт между Запада и Русия, подчертавайки, че Сърбия не е инициатор на войната, но рискува да носи последствията.
Дипломатическото напрежение може да се прояви на няколко нива — между Сърбия и САЩ, между Сърбия и Русия, както и в международните институции и организации, където въпросите за санкциите срещу енергийния сектор се обсъждат в контекста на по-широки геополитически конфликти.
На международната сцена този случай демонстрира как санкционирането на енергиен сектор се използва като инструмент за оказване на натиск в конфликти, свързани с руско-украинската война, и като част от по-широката стратегия на Запада за обръщане на руското влияние в Югоизточна Европа.
