Министерството на икономиката и индустрията планира поетапно внедряване на платформата „Български експортен навигатор“ в подкрепа на националния износ до края на следващата седмица. Тя е разработена като надграждане на работата на Министерството през 2025 г., когато чрез Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) са били подпомогнати 1190 български компании за износ, практически в целия свят. От тях 865 компании – в Европа и в Централна Азия, 141 – в Източна Азия, 158 – в Близкия Изток, 40 – в Северна и Южна Америка. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, потърсен от БТА във връзка с обявената вчера от Министерството нова инициатива.
Платформата включва над 170 стоки – храни и напитки, електропродукти, техника и други продукти, текстил и облекло, селско стопанство, козметика, пластмаси, машиностроене, софтуер, обувна промишленост, фармацевтика, строителство, дървопреработване, транспорт, за близо 70 страни, в които имаме разкрити търговски служби, и държави, с които България има по-голям стокообмен, обясни Дончо Барбалов.
Въз основа на анализи на БАН и методология на Световната търговска организация е идентифициран допълнителен потенциал за износ от 27 милиарда долара, каза заместник-министърът и допълни, че чрез платформата се очаква реализирането му в хоризонт от 3 до 5 години.
Дончо Барбалов посочи, че първоначално платформата ще се ползва от търговските представители и министерствата на икономиката и на външните работи, като по-този начин ще се ускори обменът на информация между институциите. Важен компонент на дигиталната система е създаването на чатбот, който дава възможност за отговори на конкретни въпроси, допълни той и каза, че в момента се работи по развитието му. На следващ етап, когато сме сигурни, че това е напълно обучен чатбот, ще дадем достъп до него и на бизнеса, посочи заместник-министърът.
В момента платформата съдържа база данни за български фирми с информация за оборот, брой служители, сертификати за качество. Компаниите са селектирани на базата на техните експортни резултати в съответната икономическа дейност за съответния пазар, но системата не е затворена и ще бъде надграждана и с нови дружества. В платформата има и немалко вътрешни връзки с различните бизнес асоциации, банки, международни платформи, където могат да се правят бързо справки, за да може когато някой наш търговски представител получи запитване за конкретен сектор и фирми, максимално бързо да си направи справката и да реагира на всички запитвания към българската икономика, обясни заместник-министърът.
Той съобщи, че се обмисля разкриване на нови търговски представителства в Мексико и засилване на присъствието на България в Южна Америка (страните от Меркосур) и съответно разширяване на платформата. И разбира се, там където нямаме търговски служби, но има потенциал, разчитам и имаме много добра комуникация и с българските посолства, като всички, с които сме се срещали през последните месеци, изразяват желание да помагат за българските икономически връзки в съответната държава, където са изпратени, каза Барбалов.
Еврото, икономиката, политиката и кредитният ни рейтинг
В отговор на друг въпрос заместник-министър Барбалов каза, че към момента приемането на еврото в България преминава нормално. Според него се вижда и положителният резултат от промените, които бяха направени миналото лято в закона за еврото, с които бяха дадени допълнителни правомощия на контролните институции, конкретно на НАП и КЗП. Сега, базирайки се на своите допълнителни правомощия, те могат наистина ефективно да контролират процесите и институции, като НАП и КЗП извършват по 400 проверки на ден, за да предотвратят необосновано повишаване на цените, отбеляза заместник-министърът.
Той изтъкна, че икономическите перспективи пред страната остават стабилни въпреки политическата ситуация. За изминалата 2025 г. се очаква окончателните данни да потвърдят икономически растеж от около 3 процента, което, по думите за Дончо Барбалов, нарежда България сред страните с най-висок ръст в ЕС и еврозоната. Мисля, че перспективите в средносрочен план са добри, но се изисква немалко работа, за да можем да използваме възможностите, които са пред нас, каза Барбалов.
Той напомни, че окончателното решение за приемане на еврото вече е довело до повишаване на кредитния рейтинг на страната с една единица. За съжаление политическата нестабилност най-вероятно ще забави едно второ повишение, което можехме да очакваме в началото на тази година и чрез което, ако то се случи, ще влезем в групата на държавите с „А“ рейтинг, което на практика е най-високата група на рейтинговите агенции, коментира заместник-министърът.
Според него основният риск за 2026 г. не е икономически, а политически. Очакват се избори през пролетта, за да се излезе от политическата нестабилност, за да не се отрази тя и върху икономиката на страната, каза заместник-министърът и изтъкна важността на обществената мобилизация и съвместната работа за бъдещето на страната.
