Управляващото мнозинство гласува закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), след като на второ четене в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси бе приет законопроектът за изменение на Закона за Сметната палата. Формално – става дума за промени в дейността на Сметната палата. На практика – антикорупционният орган се закрива чрез преходни и заключителни разпоредби, без самостоятелен закон и без участие на ключовите институции, които пряко ще бъдат засегнати.
Решението беше взето с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС–Ново начало, „Има такъв народ“ и БСП. В залата отсъстваха представители на самата КПК, Сметната палата, Министерството на правосъдието и ДАНС. Финалната дума предстои да бъде казана в пленарната зала, но с оглед на бързината, с която проектът се придвижва, гласуването се очаква още тази седмица.
Според приетите текстове функциите на закритата комисия се разпределят между няколко институции. Оперативната дейност по разкриване и противодействие на корупцията преминава към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), а разследването на корупцията по високите етажи на властта отново се възлага на следователите.
Превенцията на корупцията, проверките за конфликт на интереси и за несъответствие в декларираното имущество на публични лица се прехвърлят към Сметната палата, която става правоприемник на административните структури на КПК в тази част.
Служителите от Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ преминават към ГДБОП без изпитателен срок, с изключение на тези, които вече са в такъв. Предложенията на ПП–ДБ за прекратяване на правоотношенията и нов конкурс бяха отхвърлени.
Най-острите дебати се разгоряха около съдбата на архивите и базите данни на КПК. Първоначалният вариант на законопроекта, внесен от ГЕРБ, предвиждаше всички „останали бази данни“ на комисията да бъдат унищожени незабавно – формулировка, която предизвика силна реакция от опозицията и гражданския сектор.
В крайна сметка правната комисия прие редакция на Анна Александрова (ГЕРБ-СДС), според която всички архивни дела на оперативен отчет, както и базите данни, свързани с тях, се предават на ДАНС, а не се унищожават. Действащите оперативни дела преминават към ГДБОП.
В мотивите към проекта обаче не се посочва какви точно са тези „бази данни“, колко са архивните дела, нито кои лица засягат. Именно тази неяснота породи сериозни опасения.
Лидерът на ДСБ и депутат от ПП–ДБ Атанас Атанасов, бивш директор на Националната служба „Сигурност“, предупреди, че става дума за чувствителни материали, включително от използване на специални разузнавателни средства – искания, разрешения и резултати от СРС.
„Никой не знае каква информация е събирана, какво е довело до образуване на наказателни производства и какво се е случило с тях по-нататък. Всичко е забулено в тайна“, коментира и юристът от Антикорупционния фонд и бивш прокурор Андрей Янкулов.
От ПП–ДБ и „Възраждане“ настояваха всички архиви и бази данни да преминат към ГДБОП – институцията, която по същество става правоприемник на оперативната дейност на КПК. И двете формации се обявиха категорично против унищожаването на каквато и да е информация.
„Не виждам основание тези данни да отиват в ДАНС, вместо в органа, който ще продължи работата“, заяви Надежда Йорданова (ПП–ДБ). Петър Петров от „Възраждане“ отиде по-далеч, като определи ДАНС като политически зависим орган и предупреди, че прехвърлянето на архивите там създава риск от злоупотреби.
Юлиана Матеева от „Величие“ обобщи позицията на опозицията с думите: „Кучето в този законопроект е заровено именно в тази разпоредба“.
Един от основните упреци на ПП–ДБ е, че КПК се закрива „с бележки под линия“ – чрез преходните разпоредби на друг закон, без цялостен дебат за бъдещия антикорупционен модел. Това, според опозицията, подкопава прозрачността и доверието в реформата.
Управляващите отхвърлиха и предложенията за разширяване на задълженията за имуществено деклариране след напускане на публична длъжност, както и идеята неподаването на декларация автоматично да води до проверка.
Ако пленарната зала потвърди решенията на правната комисия, България ще остане без самостоятелен антикорупционен орган в досегашния му вид. Функциите ще бъдат разпилени между МВР, Сметната палата и ДАНС – институции с различна логика, подчинение и нива на публичен контрол.
Въпросът, който остава открит, е дали тази реформа ще доведе до по-ефективна борба с корупцията или ще задълбочи усещането за непрозрачност и политически контрол – особено когато става дума за архиви, СРС и „бази данни“, чието съдържание остава неизвестно.
