Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в България отново се оказва в центъра на сериозен политически дебат, след като лидерът на ДПС и ПГ на ДПС-Ново начало Делян Пеевски официално внесе в Народното събрание предложение за нейното закриване. Този ход беше обявен публично още на 26 юли 2025 г., а с внасянето на законопроекта Пеевски изпълни дадената заявка, поставяйки нов акцент върху реформата на антикорупционната система у нас.
Защо сега се иска закриването на КПК?
Основният мотив, който Пеевски посочва, е, че настоящият модел на КПК не изпълнява ефективно своите функции. Според него комисията „обслужва тези, по чието предложение беше създадена“ – посочвайки конкретно ПП-ДБ – и служи като инструмент за кризисен PR и създаване на образ на „жертви“, докато реалната борба с корупцията липсва.
Според визията на председателя на ДПС-Ново начало реформата предвижда оптимизиране на органите, като разграничават оперативните и разследващите дейности – те се предлагат да бъдат прехвърлени към други институции, особено ДАНС и прокуратурата, но с ограничения във функциите на дирекцията в ДАНС.
Предложението на ДПС-Ново начало е за отмяна на действащия Закон за противодействие на корупцията и закриване на КПК като орган.
Предвижда се и прехвърляне на корупционните престъпления към Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ в ДАНС, като се премахват функциите за разследване и оперативно-издирвателна дейност.
Декларациите за имущество на лица, заемащи публични длъжности, ще се подават пред Сметната палата.
Този законодателен ход предизвиква дебат в обществото и политическите среди за това доколко ефективно ще бъде изработена и приета новата рамка за борба с корупцията, без да се губят контрол и прозрачност.
Кой първи предложи закриването?
Идеята за закриване и преразглеждане на функциите на КПК дойде от ПП-ДБ. Първи ясно постави темата депутатът от Демократична България Божидар Божанов. Той също предлага премахване на КПК в нейния сегашен вид, като заедно с ДБ и ПП желаят прехвърляне на проверките и превенцията на корупцията към друг орган, който да не функционира като „бухалка“ в ръцете на управляващото мнозинство.
Божанов и ДБ изтъкват, че за ефективност е необходима силна прокуратура, която да подкрепя борбата с корупцията и която да има реални правомощия за разследване.
В публични изявления и в политическите среди темата за КПК се обсъжда от години, като през 2023 г. и 2024 г. се появяват различни законодателни инициативи и предложения за преработка или реформиране на комисията.
В последните месеци натискът за закриване или съществена промяна на КПК нараства, като това се случва на фона на усилията за реформиране на правосъдната система и атаката на антикорупционната комисия срещу представители на опозицията и най-вече на „Продължаваме промяната“. КПК е обвързана и с усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
По-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подкрепя идеята за трансформация или закриване на комисията, като поясни, че вече се водят преговори с Европейската комисия по този въпрос, както и относно възможността да не бъдат изгубени средствата по ПВУ.
Борисов също изрази критики към сегашния начин на формиране и функциониране на КПК, което според него създава „чудовище“ с прекомерни правомощия без адекватен контрол.
