През последните дни в парламентът беше повдигната отново една от най-„важните“ теми в държавата – кой има право да се зове чуждестранен агент. Автор на такъв законопроект са проруски ориентираните „Възраждане“, които, както често твърдят, са загрижени за благосъстоянието на българина, за качеството му на живот и т.н.
Очевидно според партията на Костадин Костадинов подобен законопроект би помогнал за подобна качествена проява. Бихме повярвали, ако не бяхме на прага на нови предсрочни избори.
Една от основните опорки, които депутатите на „Възраждане“ използват, за да защитят законопроекта, е че той е взаимстван, с малки изменения, от американското законодателство – Foreign Agents Registration Act (FARA), който е приет още през 1938 година.
Истината е, че ако законът за чуждестранните агенти на „Възраждане“ беше копиран от американския, то тогава под ударите му вероятно биха попаднали хора като Петър Волгин или дори самите депутати на „Възраждане“.
Ето защо:
Първата и основна разлика между американския FARA и проекта на „Възраждане“ е във времето и в контекста на появата им.
Американският законодател прави този закон през 1938 година и мотивите за появата му са насочени пряко към лобисти, действащи по това време от името на правителството в нацистка Германия.
Поради тази причина в него се употребява и думата „пропаганда“, която е сред арсенала на нацистите преди и по време на Втората световна война.
Ако сравним целите, които си поставят в САЩ и проруската „Възраждане“ у нас, ще видим драстични различия.
Например партията на Костадин Костадинов поставя акцент в законопроекта си върху финансирането на медии. В разделите „Предмет“ и „Цел“ на закона на „Възраждане“ се посочва ясно, че законът урежда „обществените отношения, свързани с информирането на обществеността, дейностите по формиране на обществено мнение и публичното разпространение на мнение и позиции чрез средствата за масово осведомяване“.
На второ място от „Възраждане“ залагат на публичността при финансирането на физически и/или юридически лица, които се занимават с такъв тип дейност и които пряко или косвено получават материално подпомагане от чужбина – в това число от чужди правителства и държавни и частни предприятия, фондации и НПО.
Като цел на закона е посочен държавният контрол и регулацията на „прозрачността и публичността спрямо източниците и целта на извършваните парични преводи и предоставяно безвъзмездно материално подпомагане от чужбина“.
Както се вижда ясно от двата текста, законът е насочен най-вече към изсветляване на финансирането, когато се касае за предоставяне на информационни услуги.
От друга страна американският закон е насочен основно към опазване
на отбраната и вътрешната сигурност на страната,
както и към международните отношения на САЩ. Той залага на пълна прозрачност и разкриване на физически и юридически лица, които се занимават с пропаганда и други активности от името на и в полза на чуждо правителство, чужди партии и други чуждестранни субекти.
Законът определя като чуждестранен агент всеки, който действа като представител на чуждо правителство или партия, нает е от тях или действа под преките наставления и е контролиран от чужди правителства и партии, включително е финансиран от тях и е ангажиран с политическия живот на страната.
Ето защо например евродепутатът на „Възраждане“ Петър Волгин би могъл да попадне под ударите на подобни текстове. Само че в законопроекта на проруската партия такива няма. Особено, когато лидерите ѝ обичат да си правят снимки с руския посланик от посолството в София и най-вече от Москва.
Една малка, но съществена подробност е, че и към настоящия момент, медии и НПО, които получават финансиране отвън, посочват откъде идват парите. В същото време много ясно и лесно чрез отчетите пред НАП може да бъдат проверени размерите на получените средства.
По отношение на финансирането FARA преследва такива агенти, които развиват определен тип финансови отношения като разкриване на борси или разпределяне на вноски, заеми, пари или други вещи в интерес на чуждестранен принципал.
С други думи, до голяма степен този закон е насочен на първо място към определен тип икономическо-финансови и търговски обвързаности.
В американския акт е описано, че под неговите санкции могат да попаднат медии
единствено и само, ако собствеността им, служителите, включително и на ръководни длъжности, са чужденци и съответните медии се финансират, управляват или контролират от чуждестранен агент.
Дори и в този случай има изключения, когато медиите са собственост на съюзни на САЩ държави. Законопроектът на „Възраждане“ обаче не прави подобно разграничение.
За разлика от американския закон, този на „Възраждане“ определя санкционен режим на първо място за дейностите, свързани именно с разпространяването на информация чрез средствата за масово осведомяване (каквото понятие не съществува в Закона за радиото и телевизията).
Сред дейностите, попадащи под санкциите на този закон, са и всички, свързани със социални дейности, с реализацията на проекти, засягащи отделни социални групи.
В противовес американският FARA не прави допускането, че организация и отделно физическо лице, получили финансово подпомагане от чужбина, ще се счита за чуждестранен агент. В САЩ лица и организации, които получават чуждестранни средства и извършват дейности, които са в полза на американското общество, не се наричат „чуждестранни агенти“.
Те попадат под ударите на този закон, само ако действат по конкретни инструкции на чужд принципал и в полза на чуждо правителство.
Любопитна подробност е, че когато в Русия приемат своя закон за чуждестранните агенти, по същия начин местни депутати обявяват, че той е заимстван от американския.
Единствените прилики с FARA и руското законодателство по тази тема, вкл. и законопректа на „Възраждане“, е в задължението чуждестранните агенти, когато са установени като такива, да бъдат регистрирани в специален регистър, а публикациите от чуждестранни агенти да бъдат отбелязани като такива.
В същото време в законопроекта на „Възраждане“ се говори за „маркиране“ не на отделни публикации, а за цели медии и неправителствени организации.
Също както и руският закон за чуждите агенти, така и предложеният законопроект на „Възраждане“ определят като чуждестранен агент всяко НПО, медия или физическо лице, което приема пари от чужбина. Докато FARA, както беше посочено по-горе, определя като такива обществени играчи, които имат преки взаимовръзки с чужди правителства и партии.
Очевидно за „Възраждане“ такава връзка се доказва единствено и само чрез финансиране отвън, което е доста спорна постановка.
За съжаление у нас истината е, че не малка част от хората забравят да погледнат към небето, когато хора от „Възраждане“ им кажат „Добър ден“. Наличните документи са налице, те могат да бъдат прочетени и сравнени. Стига някой да поиска това.
