Министерството на електронното управление (МЕУ), определено за водещо ведомство по прилагането на законодателния Акт за изкуствения интелект (AI Act) в България, се намира в подготвителен етап по изграждането на националната рамка, като към момента липсват окончателни решения за координационния модел, надзора върху високорисковите системи и националните правила за прилагане. Това се посочва в отговори на МЕУ до БТА по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които касаят прилагането на Акта за изкуствения интелект в страната ни.
Съветът по европейски въпроси възложи на МЕУ водещата роля по прилагането на регламента, но до момента действията са концентрирани основно в изготвяне на проекти на решения на Министерския съвет, консултации с други администрации и участие в европейските координационни формати.
Определени са органи по основните права, но ключовите регулаторни функции остават отворени
Като основно изпълнено задължение МЕУ отчита приемането на Решение на Министерския съвет № 398 от 18 юни 2025 г., с което са определени седем компетентни органа по защита на основните права, включително правото на недискриминация. Това са омбудсманът, Централната избирателна комисия (ЦИК), Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. С това, по оценка на министерството, България е изпълнила едно от първоначалните изисквания на регламента – да се осигури разпределение на институционални компетенции по линия на въздействието на системите с ИИ върху права, свързани с недискриминация, лични данни, потребители, права на детето и трудови права.
В същото време от отговорите става известно, че тази стъпка обхваща ограничен сегмент от прилагането на Акта за изкуствения интелект и не решава въпросите, свързани с надзора върху високорисковите системи с ИИ, санкционния режим и практическото прилагане на регламента на национално ниво.
Нотифициращият орган и надзорът върху пазара – „подготвени проекти“, но без приети решения
МЕУ посочва, че е изготвило проект на решение на Министерския съвет за определяне на национален нотифициращ орган по Акта за ИИ, като се предвижда тази функция да бъде възложена на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“. Проектът обаче все още не е внесен за разглеждане и приемане от Министерския съвет.
По сходен начин стои въпросът и с надзора върху пазара на високорискови системи с ИИ. Министерството съобщава, че е провело консултации и е изготвило проект на решение на Министерския съвет, но процедурата по междуведомствено съгласуване тепърва предстои. Кои органи ще осъществяват реалния надзор и как ще бъдат разпределени правомощията между тях към момента не е определено.
Така един от структуроопределящите елементи на рамката остава на етап „предстои“, става ясно от отговорите.
Междуведомствена работна група има, нормативна рамка – най-рано през 2026 г.
Отговорите на МЕУ до БТА по ЗДОИ показват, че ключовата междуведомствена работна група, която трябва да разработи националната нормативна уредба за прилагане на Акта за ИИ, все още не е работеща. Заповед на министъра на електронното управление за сформирането ѝ е следвало да бъде издадена до края на 2025 г.
Срокът за изработване на националната нормативна рамка е март 2026 г. Това означава, че в първия период на прилагане на регламента България ще функционира без цялостна национална уредба, включително по отношение на санкциите, координацията между институциите и спецификите за публичния сектор.
Няма решение за национален координационен център по ИИ
На въпрос дали се предвижда създаването на единен национален координационен център за изкуствен интелект, аналогичен на т. нар. AI Office на ниво Европейски съюз, МЕУ отговаря, че към момента такова решение не е взето. Координационният модел предстои да бъде предложен от бъдещата работна група, което допълнително отлага яснота по институционалната архитектура.
Министерството отбелязва участието си в Европейския съвет по изкуствен интелект и в подгрупите към него, както и одобрение за финансиране по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия за 2024 г. В същото време се отчита забавяне от страна на Европейската комисия при определянето на изпълнител по проекта.
Допълнително проектно предложение за 2026 г. за изграждане на административен капацитет и регулаторна лаборатория за ИИ с бюджет 213 520 евро е оценено от Министерството на финансите като такова с нисък приоритет съгласно решение на Министерския съвет от 30 октомври 2025 г.
МЕУ идентифицира като основни предизвикателства липсата на достатъчен експертен капацитет, необходимостта от техническа инфраструктура и сложното институционално взаимодействие, произтичащо от хоризонталния характер на Акта за изкуствения интелект. Анализ на конкретните нужди на администрацията и на отделните компетентни органи предстои да бъде извършен, след като бъдат ясно разписани отговорностите им в бъдещата нормативна уредба.
Какво липсва към момента?
От предоставените отговори става известно, че прилагането на Акта за изкуствения интелект в България се намира основно на подготвителен етап, без завършена национална рамка и без ясно разписани отговорности за надзора върху високорисковите системи с изкуствен интелект. Към момента липсват приети решения за националния координационен модел, за конкретните органи по надзор на пазара, за санкционния режим и за воденето на национален регистър на системите с ИИ. Междуведомствената работна група, която трябва да изработи тези елементи, формално е създадена, но нормативната уредба се планира най-рано за 2026 г. Това означава, че в първия период на прилагане на регламента България ще разчита предимно на временни решения и институционална координация „в процес на изграждане“, при ограничена предвидимост за бизнеса, администрацията и контролните органи. В този „вакуум“ регламентът формално ще действа, но практическото му прилагане остава ограничено и трудно предвидимо.
