Близо две седмици след като стана ясно, че три български гражданки са задържани в Русия — една от тях вече осъдена на три години затвор, а срещу другите текат разследвания, реакцията на българските власти остава оскъдна и, меко казана, сдържана. По-скоро става въпрос за оглушително мълчание. До този момент държавните институции не са изразили категорично осъждане на тези действия, нито са предприели сериозни дипломатически усилия за защита и освобождаване на задържаните.
Какво знаем до момента за задържаните?
Първата от сънародничките ни, за която стана известно, че е задържана, е Росица Георгиева. Тя живее във Волгоградска област, където е получила присъда от три години затвор за „оправдаване на тероризма“ по обвинение във връзка с коментари относно „Руския доброволчески корпус“, воюващ в Украйна.
Присъдата още не е влязла в сила, но това дело предизвика широко обществено внимание и загриженост в обществото, но не и сред политиците.
Освен нея, станаха известни случаите на 24-годишна студентка, задържана по обвинение в измама, и 31-годишната Даниела Златомирова Кехайова от Хасково. Имената на последната фигурират в списък на лица, свързани с екстремистка дейност, според руските служби.
Какво се случва с тях обаче към момента не е известно
Реакцията на българските институции
Президентът Румен Радев дотук не е излязъл с публична критика или осъждане на арестите, а Министерството на външните работи само потвърждава единствено за задържането на една българка и съобщава, че е в контакт с компетентните руски институции и близки.
Все пак няма яснота дали МВнР е поискал официална информация за всички случаи и дали се водят активни преговори за освобождаване.
Този плах и резервиран подход предизвиква критики както в обществото, така и от някои политически сили, които осъждат политиката на мълчание и настояват за по-активна защита на българските граждани.
За разлика от случая с Любомир Киров – българин с украинско гражданство, за когото се появи информация, че е насилствено задържан от украинските власти, за да бъде пратен на фронта, когато президентът и проруската партия „Възраждане“ остро осъдиха действията на Украйна, сега действията на руската власт, обявила България за вражеска държава, не са обект на интерес от властите.
Това мълчание може да бъде четено и като отказ на държавата ни да защити българските граждани зад граница, но и като страх да не бъде ядосан големият азиатски „брат“.
Задържането на българските гражданки в Русия и абдикирането от решителна реакция от страна на официалните институции разкриват болезнена и сложна реалност в отношенията между София и Москва. От една страна, гражданите са изправени пред тежки обвинения и несигурни процеси, а от друга — българската държава остава почти безмълвна, което поражда усещане за изоставяне и политическа безотговорност.
За България това е тест за способността ѝ да защитава собствените си граждани в трудни международни ситуации и да отстоява правата им пред чужди държави, независимо от геополитическите интереси и историческите връзки. Докато светът наблюдава тези събития, обществото у нас се пита дали за българските граждани важи еднакъв стандарт и каква политика ще бъде водена занапред в името на сигурността и достойнството им.
