Отношенията между Русия и Турция са като четирите сезона при умерено континенталния климат. Само за последните 5 години тези отношения претърпяха пълен цикъл на промяната след зимата, последвала свалянето на руски бомбардировач от турските ВВС. После започна запролетяване, последвано от истинско топло лято, в резултат на което в натовска Турция цъфнаха руски зенитни комплекси, заплашващи десетилетните съюзнически отношения на Анкара с Вашингтон.
Междувременно Турция премина през сътресението от неуспешния опит за преврат срещу Ердоган, който, според някои анализатори, в критичен момент получил разузнавателна информация от Путин и така избегнал фатална среща с ракетите на самолетите на превратаджиите. От онзи момент насам дори убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов не развали достлука между Путин и Ердоган.
При това двете евразийски държави се разминават по ключови за тях въпроси. Може да са приятели, когато заедно откриват в Москва най-голямата джамия в Европа, но в Сирия на практика са на противоположни позиции от самото начало на гражданската война там, избухнала през март 2011 г. след като режимът на Асад приложи насилие срещу мирни демонстрации на граждани, въобразили си, че вятърът на демократизацията, наричан “арабска пролет”, най-после е задухал и в сирийските платна.
Ердоган, разбира се, е противник на режима на Асад не от демократични позиции, нито пък Путин страда от излишна демократичност, заемайки обратната позиция по отношение на наследствената социалистическа монархия в Сирия. Автократите явно се разбират по тази линия и щеше да е забавно, ако не беше свързано с ужасите на войната, обстоятелството, че и едните, и другите аргументират позицията си с необходимостта да бъде победен тероризмът и екстремизмът. Под което Ердоган подразбира предимно боеспособните кюрдски части, а Путин – всички други противници на васалния му сирийски режим, но не и, да речем, проиранските милиции “Хизбуллах”, които се бият на страната на сирийския режим и имат голяма заслуга за оцеляването му.
И не само на сирийски терен Турция и Русия се разминават по ключови теми, свързани с конфликтни райони. В Либия евразийците също са разделени, но с обратен знак: Турция подкрепя правителството в Триполи, а Москва е зад атакуващия го маршал ( ни повече, ни по-малко!) Хафтар.
Особено голяма пречка за иначе процъфтяващата през последните години дружба между Путин и Ердоган е фактът, че турският президент не признава руското анексиране на Крим. Този път противоречието идва по исторически причини, свързани с традиционната руско-турска крамола около многократно предизвиквалия напрежение в историята им полуостров, където живее голяма общност от кримски татари.
След нарисуваната дотук картина на кълбото от противоречия, възниква въпросът как е възможно изобщо претендиращите за регионално водачество Русия и Турция да бъдат едновременно съперници и дори противници-от една страна, а в същото време Путин и Ердоган да продължават да се кълнат във взаимно приятелство. Лятото на тяхната връзка обаче преминава в есен, само че вместо с падащи листа тя се характеризира с падащи бомби в Сирия, в провинция Идлиб, която и едните, и другите евразийци искат за себе си по стратегически причини. За Турция тя е ключът към възпирането на кюрдските бунтовници, а за Русия е последната област извън контрола на нейния клиент Асад.
Междувременно САЩ дадоха знак, че подкрепят своя съюзник по линия на НАТО …
Въпросът е: иде ли зимата, както в един популярен телевизионен сериал, в който всички живеят в очакване на най-лошото. Пряк военен сблъсък между Турция и Русия изглежда немислим на теория, но на практика евразийците доста буквално са изправени един срещу друг в сирийските окопи с пръст на спусъка. Един свален руски боен самолет преобърна вече веднъж колата на руско-турските връзки. Какво би станало, ако нещо подобно се повтори?
При тази ситуация на пряка конфронтация възникването на сблъсък между руски и турски военни е трудно да бъде избегнато. Когато миналата година по същото време стотици руски наемници бяха унищожени от шепа американски войници край Дейр аз Зур, изходът от ситуацията след това беше намерен в руската позиция, че убитите руски граждани не са били официални представители на държавата в униформа. Русия използва в момента предимно военновъздушните си сили, подкрепящи офанзивата на сирийските правителствени части. В случай, че реалната бойна обстановка провокира руско-турски сблъсък, няма как руските пилоти да бъда обявени за “наемници”. Още по-малко това важи за турските войски, които гордо веят турското знаме.
Русия и Турция на практика вече са нагазили в тази каша като в зимна киша. До завръщането на истинската зима в техните отношения изглежда остава малко време. Нито Ердоган, нито Путин се славят със своята отстъпчивост. Обмяната на обвинения между Анкара и Москва за напрежението в Сирия вещае вероятност да станем свидетели на нови виелици и заледявания без гаранция за скорошно запролетяване в двустранните им отношения.
